НДФ „13 века България“ издаде американския детски бестселър за първи път у нас
Романът „Добри“, чието българско издание бе представено за първи път на 1 юни 2021 година в литературен клуб „Перото“ в присъствието на вицепрезидента Илияна Йотова и американския посланик Н. Пр. Херо Мустафа, вече е готов да поеме и към читателите си в странство.
Американският бестселър стигна до българските читатели, благодарение на Националния дарителски фонд „13 века България“, който откупи правата от издателите „Пенгуин“, поръча превода на Мария Донева и откри специално създаден шрифт, който подпомага четенето на хората с дислексия. А сега очаква имейли със заявки от българските училища в чужбина на info@fund13veka.bg
Защо романът „Добри“ има големи шансове да стане любимо четиво на нашенчетата зад граница? Ами понеже е носител на непреходни човешки ценности като ученолюбие, доброта и уважение, здрави семейни връзки, топлота и порив към красота. По същата причина в САЩ е претърпял 12 преиздавания след първото публикуване през 1934 година и се е превърнал в класика.
Как историята на българско селянче от началото на ХХ век очарова американските малчугани и младежи? С късмет и с вечните добродетели, за които разказва. Художникът и скулптор Атанас Качамаков е не само автор на илюстрациите, ами и главен герой в повествованието.
Той е роден през 1898 година в Лясковец. Младежът от рано показва талант в рисуването и след завършване на Юридическия факултет на Софийски университет, учи в Художествената академия в София. Там е приет в класа по скулптора на проф. Иван Лазаров. През 1924 година заминава за Париж, а след това заедно със съпругата си Александра – за САЩ. Установяват се в Ню Йорк, където Качамаков участва в редица големи изложби и печели награди. Негов бронзов портрет на президента Линкълн се намира в колекцията на Финансовата фондация „Линкълн“. През 30-те години на ХХ в. семейството се премества в Лос Анжелис, а Качамаков работи като скулптор в някои от големите кинопродукции („Песен на песните“, 1933 на Парамаунт с участието на Марлене Дитрих, „Бен Хур“, „Царят на царете“, „Елена от Троя“, „Ноевият ковчег“).
Романът „Добри“ се ражда спонтанно. Вечер в дома на скулптора се събирали приятели и всеки трябвало да сподели своята история. Когато домакинът започнал да раздипля спомени от детството и младостта си, писателката и журналистка Моника Шанън настояла да ги записва. Родената в Канада авторка събира историите в книга, която излиза в Ню Йорк през ноември 1934 г.
През юни следващата година второто издание на „Добри“ получава наградата на името на Джон Нюбъри (1713 – 1767) за „Най-забележителния принос към американската детска книжнина за 1934 г.“. Жури, оглавявано от Елинор Рузвелт, съпругата на действащия президент от онова време, му присъжда приза.
Още тогава българският консул в САЩ Константин Попатанасов в писмо до БАН съобщава за успеха на книгата, но никой не я превежда на български. Докато близо 80 години по-късно НДФ „13 века България“ сърцато се наема с издаването.
Сюжетът е безхитростен и тъкмо поради това – завладяващ. Добри живее в малко село с овдовялата си майка и своя дядо. Те работят на нивите, а момчето им помага. Редките мигове на отдих прекарва с най-добрата си приятелка Неда, дъщеря на местния обущар.
Макар да се труди всеотдайно, Добри усеща, че полската работа не е за него. Той е влюбен в изобразителното изкуство и от рано проявява големия си талант. За да си купува материали за рисуване, става пастирче и не спира да твори. Майка му (в романа тя се казва Рода), е притеснена от липсата на влечение към селскостопанския труд у него. Дядото обаче успява да я убеди, че дарба като тази на Добри не бива да се пропилява. Когато момчето извайва завладяваща скулптура от сняг по Коледа и цялото село му се възхищава, Рода осъзнава таланта на отрочето си.
На Нова година тя му дава всичките си спестявания, за да продължи учението си. Добри заминава, но обещава да се върне при приятелката си от детинство Неда. Постепенно дружбата им преминава в романтична любов и художникът се заклева, че ще се ожени за нея след като завърши.
Американските източници сочат Атанас Качамаков като автор на илюстрациите в книгата, но малко от тях споменават, че всъщност той е „лирическият герой“.
В началото на 80-те години творецът се връща в България и прави голяма изложба в Националната художествена галерия. Негови произведения (30 рисунки и 2 скулптури, дарение от художника) се пазят в НДФ „13 века България“.
В Америка артистичното семейство Качамакови основава свое художествено училище в Палм Спрингс. През 80-те години скулпторът завещава имението си на Университета „Ла Сиера“ в Лос Анжелис и на Калифорнийски държавен университет – Нортридж. И днес Университетът „Ла Сиера“ дава стипендии на името на Александра и Атанас Качамакови на „студенти с художествeни постижения на реалистична основа“.
Ако сте заинтригувани и смятате, че романът „Добри“ ще обогати библиотеката на вашето училище и ще даде нов поглед на съвременните българчета към миналото на предците им, не се колебайте да се свържете с НДФ „13 века България“.