„Няма невъзможни идеи, стига достатъчно силно да гориш в тях.“ – това са думи на авторката Теофана Манева, която на 18 септември 2025 в зала „Проф. Васил Геров“ на НДФ „13 века България“ представи своя самостоятелна изложба. В нея бяха включени над двадесет творби, които тя е създала през последните две години.
Специално за рубриката „Неразказани истории“ Теофана споделя, че от малка е била мечтателка: „Имах щастието да израсна в семейство, в което светът на приказките беше на почит. Детството ми беше изпълнено със смели герои, русалки, духове, самодиви и змейове от приказките на прадядо ми професор Николай Райнов. Превръщах гардероба с висящи колани и чанти във вълшебна гора, а кухненската маса — в пещера, скрита дълбоко в скалите на планината.“.
Теофана Манева е родена през 1972 в София и завършва куклена режисура през 1996. Създава спектакли, в които разказва за това, което я вълнува — за творческия пламък в „Светлинен дъжд“, спектакъл на сенки по музиката на Игор Стравински от „Жар птица“; за „Страната на хилядите желания“ по Андре Мороа — там, където всичко е възможно; за „Летящото слонче“, в което вижда една различност. Тя е автор и режисьор на телевизионни предавания в „Нова телевизия“.
След 2005 заминава за Испания. Установява се в Мадрид и създадва Play Art Gallery — детски творчески център. Провежда ателиета по театър, приложни изкуства, игри. Успява да помогне на много деца, които имат желание да творят. Предава знания на младежи, които работят с деца в различни организации. „Тялото, предметите и сенките като средства за развитие на креативността“ и „Изкуството на оживяване на материята“ са част от темите, по които работи успешно.
През 2006 в Мадрид, където по това време живее, след едно посещение в Щайнерова детска градина и училище, Теофана завършва тригодишен семинар за валдорфски педагози.
„Там, в групата, се виждаше и усещаше индивидуалността на всяко дете — за разлика от другите училища и колежи. Години по-късно се наложи да се върна в България и заедно с група съмишленици въведохме валдорфската педагогика в страната. Близо 15 години работих с деца, педагози и родители.“ – споделя Теофана Манева и допълва:
„Винаги съм изпитвала огромно уважение в моментите на детска свободна игра, когато наблюдавах как творческият дух се проявява във всяко дете. Това чувство ме обземаше и когато им разказвах приказки. Виждах в техните очи как образите, в които живее духовната мъдрост, заживяват своя живот в душата им.“.
През 2011 създава първото у нас Валдорфско училище „Проф. Николай Райнов“, а през 2014 открива и детска градина към него. Желанието на Теофана Манева да съхрани и развива въображението и творческото начало във всяко дете, я провокират да създаде творческа лаборатория „КреАРТория“. По този начин тя стимулира децата да работят с въображението си, като използват различни материали. „Няколко години по-късно започнах да уча арт терапия и да помагам и на възрастни да събудят и да се срещнат с вътрешния си творец.“ – допълва авторката.
Теофана Манева си спомня и за началото.
„Преди време, изненадващо и за мен самата, започнах да рисувам. След като произхождам от фамилия на художници и скулптори, за мен това беше голямо предизвикателство. Като малка бях нарисувала една ваза с цветя, а професионалистите в моето семейство ми казаха, че „вазата е крива и не се рисува така, а така…“. Резултатът беше, че официално съобщих на всички, че аз никога няма да рисувам. Е, разбрах, че човек никога не трябва да казва „никога“. Днес рисуването за мен е ежедневна необходимост — нещо, което ме изпълва с много радост, кара душата ми да ликува и ми дава възможност да създавам.“.
За творбите в „Приказки от палитрата“ Теофана Манева споделя, че те „са родени в онзи прекрасен миг на вълнение, когато пламъкът гори, а образите и идеите се появяват една след друга.“, и продължава:
„Връщайки се назад, успях да проследя, че в живота ми има една основна нишка и тя е свързана с проявата на Твореца във всеки един от нас. Това, което винаги ме е вълнувало — още от първите ми спектакли след като завърших, та до ден днешен, е как се проявява творческият пламък. Как да развиваме въображението си, за да можем да реализираме мечтите си, и как да получим смелостта да бъдем свободни създатели — такива, каквито сме родени да бъдем. И наистина няма невъзможни идеи, стига достатъчно силно да гориш в тях.“.