Българинът избира НДФ „13 века България“, за да създаде детска градина с басейн в родния си град
Текст: Магдалена Гигова
В Разлог с право наричат д-р Иларион Астинов „благодетел на града“. Той е и един от най-щедрите дарители на НДФ „13 века България“.
Детската градина, която и до днес носи името на съпругата му „Д-р Елиза Астинова“, благодарение на неговата помощ се превръща в едно от най-благоустроените за времето си детски заведения. В него има басейн, а през 1986 година ОДЗ-то получава от семейство Астинови и лекотоварен автомобил на стойност 6 500 долара със съдействието на НДФ „13 века България“.
Иларион Астинов е роден през 1904 г. в Разлог. На 8 години остава сирак. Завършва Педагогическото училище в Казанлък. Работи като учител в родния си град, в село Клисура и Горна Джумая. В разложкото читалище, което е създадено преди освобождението от турско робство, младият даскал свири на цигулка в оркестъра към самодейната оперета. (По-късно ще дари на просветителската институция малък бус).
Благодарение на чичо си Димитър Божанов – икономически емигрант в Америка, Иларион заминава за Болония, където през 1934 година завършва медицина.
Там защитава дисертация, става доктор на медицинските науки и работи като асистент в университета. В Италия Астинов среща и любовта на живота си – лекарката Елиза, дъщеря на собственик на верига от бензиностанции, разказва Бойка Асиова в книгата си „Добрата дума“. Тя лично е познавала Астинов, той е гостувал в дома ѝ.
Още преди да замине за Италия, момъкът от Разлог има леви убеждения. Той става член на Италианската компартия и е един от постоянните дарители на политическата организация. По време на Втората световна война семейство Астинови участва в антифашисткото движение. Режимът на Мусолини изпраща и двамата в концентрационни лагери. Петгодишният им син става свидетел на ареста на родителите си и получава трайна психическа травма. Единственото дете на Астинови доживява дните си в домове за хора с ментални проблеми.
Според Бойка Асиова българинът спасява живота на коменданта на лагера, когато панически търсят лекар за спасяването му. Той не само го освобождава, ами откликва на молбата да издири съпругата му Елиза, която е в женски концентрационен лагер.
В обновена Италия българският доктор създава Програма за изграждане на здравеопазването, за която му е присъдено званието „академик“. Получава и златен медал от Италианската академия на науките.
Въпреки признанието във втората си родина, д-р Астинов не забравя откъде е тръгнал. Той дарява на родния си град къщата, подарена му от неговия чичо. На него съгражданите му дължат каменната стълба до най-високото място над Разлог, наречена Рончевата. Затова в подножието ѝ има табела, която разказва за личността му. Той е дарил и половината от парите за построяването на санаториума с минерална вода в Катарино.
Заради многобройните парични дарения, които акад. Иларион Астинов прави за родния край, е удостоен със званието почетен гражданин на Разлог. Там още помнят как той дори и на 80 пристигал от Италия със своя „Мерцедес“ и всеки път правел дарение. Единственото, което искал е да му сготвят нещо типично за разложкия край и се оплаквал, че е престанал да мисли на български.
Според книгата Бойка Асиова обаче проронил сълза, когато състав от читалището му изпял „Пустата младост“ и признал „На италианска песен никога не съм плакал“.
Семейство Иларион и Елиза Астинови пожелават да бъдат погребани в Разлог, където признателните потомци тачат паметта им.