Текст и интервю: Магдалена Гигова
Тази година през юли и август времето не е само за почивка! Коронавирусът пренареди битието ни, но не може да отмени нито успехите на младите българи по света, нито щедростта на спомоществователите.
В няколко поредни понеделници НДФ „13 века България“ ще представи на сайта си шестимата номинирани за Националната награда за млад талант в изкуството и науката. Пък вие ако решите да подкрепите дарованията, можете да се включите в кампанията, организирана от Фонда.
Конкурсът, който се провежда за първи път, отправи предизвикателство към български граждани на възраст до 35 години със завършено висше образование в изкуството или науката и с иновативни постижения в съответната област.
Задължително условие бе през 2019 претендентите за приза и петте хиляди лева (с които победителят да покрие разходи по обучението си), да са приети за следдипломна квалификация в акредитирани висши учебни заведения на територията на Европа, без България.
Една от първите, които подадоха документите си бе пианистката Виктория Василенко, която на 5 юли, заедно с колегата си от Русия Сергей Редкин изпълни в зала „България“ под палката на маестро Пламен Джуров 11-и и 12-и концерт за пиано от Моцарт.
Виктория Василенко е възпитаничка на Националното музикално училище „Любомир Пипков” в София в класа по пиано на проф. Стела Димитрова-Майсторова. От 2011 е студент във Висшия музикален колеж „Кралица София”, Мадрид, Испания при световно известния руски педагог и пианист Дмитрий Башкиров. От септември 2014 паралелно е студентка в Нов Български Университет, департамент „Музика“ в София и в Академията на Лаго ди Комо, Италия. От 2016 продължава обучението си във Висшия колеж за музика „Кралица Елизабет“, Брюксел, Белгия при Аведис Коюмджиан и Луи Лорти, а от 2017 следва Магистърска степен в Кралската Брюкселска Консерватория при проф. Боян Воденичаров.
Виктория е носител на множество първи, втори и специални награди от национални и международни клавирни конкурси в България, Гърция, Италия, Чехия, Англия. През ноември 2012 печели втора (при неприсъдена първа награда) на Международния клавирен конкурс „Джеймс Мотрам” в Манчестър, Англия. През септември 2016 печели първа и специална награда на престижния Международен конкурс „ДжорджеЕнеску“ в Букурещ, Румъния. Пианистката е изнасяла много рецитали, два от които във Виена (2008) и Ню-Йорк (2010). Била е солист на различни оркестри като Симфоничния оркестър на Ливърпул, Брюкселски камерен оркестър, камерен оркестър Линкълнууд (САЩ), Оркестър на Класик ФМ радио, Симфоничен оркестър на БНР, Софийска филхармония, Нов Европейски оркестър, Фестивалния оркестър на Лятната музикална академия „Музика Мунди” в Белгия под палката на Максим Венгеров през 2009 и много други. Наградена е два пъти с „Кристална лира” за най-добър млад изпълнител – като солист на концертен сезон 2007 – 2008 и като камерен изпълнител през 2012.
А ето какво отговори Виктория Василенко на зададените й няколко въпроса:
Музиката ми беше по-интересна от детските филмчета
При вас пианото любов от пръв поглед ли беше?
– Когато бях на три-четири години, майка ми ми пусна оперите на В.А. Моцарт „Вълшебната флейта“ и „Сватбата на Фигаро“. Бях безкрайно впечатлена от музиката и я молих да ми ги пуска отново и отново. Бяха ми по-интересни от детските филмчета – научих ги наизуст. Това отвори сърцето ми към музиката – разбира се, едно малко дете не може да започне професионално музикалното си образование директно с пеене. За това, тъй като родителите ми са пианисти, започнах с пианото. Постепенно реших, че това е и моето бъдеще – от малка съм твърдо убедена и целенасочена в това, което искам. Музиката и пианото бяха и останаха моето най-силно желание и любов.
Учили сте на много места в чужбина, можете ли да направите паралел между българското и образованието в странство?
– В България получих най-прекрасната база за развитие – това включва и възможностите, които съм имала и имам за изява на сцена. Свирила съм на най-престижните български сцени и с някои от най-прекрасните и талантливи български музиканти, за което съм безкрайно благодарна. Много е важно човек никога да не забравя от къде е тръгнал и какво му е било дадено, за да постигне успехите си на международно ниво.
България винаги е произвеждала невероятни таланти, които прославят гордо нейното име в чужбина и продължават развитието си там – твърдо убедена съм, че нейното бъдеще зависи от отговорността ни към нея като нейни „продукти“. Получаваме много, трябва да връщаме още повече.
Имате награди от много конкурси, състезателен тип ли сте?
– Да, винаги съм била състезателен тип. Това обаче никога не е влияело на любовта ми към музиката – светът, в който живеем днес е свят на бизнес и принуждава непрекъснато самоутвърждаване. Това носи опасност да забравим смисълът на това, с което се занимаваме и защо сме посветили живота си на изкуството. Музиката е език, чрез който се научаваме да се изразяваме – език на чистотата, съвършенството; на божественото и човешкото. Описано по този начин, не си представяме как може да се съчетава с конкурсите – всеки артист е уникален и не би трябвало да се състезава с друг. Но конкурсите дават прекрасни възможности да бъдем чути, оценени; те са стимул за още по-сериозна работа и психически ни правят по-силни – адреналинът на конкурсният подиум е може би най-силния. Каквото и да се случи на един конкурс, ценният опит, който получаваме благодарение на него е незаменим.
Призовете, талантът или характерът – което отваря вратите към голямата сцена?
– При всеки артист е различно. Лично за себе си мога да предположа, че е комбинация от трите, но със сигурност най-силна роля е изиграл характера.
Музиката е универсален език, имате ли мечтан оркестър или сцена за бъдещи изяви?
– Една от големите ми мечти е да свиря като солист на Концертгебау, Амстердам.
Ако решите да подкрепите финансово Виктория, можете да научите как от лендинг страницата на кампанията:
или на сайта на НДФ „13 века България“:
https://fund13veka.bg/%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B8/