Виктория Желязкова – момичето, което се влюби в почвата

Виктория Желязкова  е една от четиримата номинирани в конкурса за Националната награда за млади таланти в съвременното изкуство и наука, организиран за втори път от НДФ „13 века България“.

 

Младата дама е интердисциплинарен изследовател и фотограф. Родена е във Варна, живее в Бърно и учи в Масариковия университет в Чехия. Има  бакалавърска степен по изкуства и култура от университета в Маастрихт, Нидерландия. Ще бъде магистър по културна социология.

 

Тя отговори на няколко въпроса за сайта на Националния дарителски фонд „13 века България“.

 

Имате изключително разнообразна дейност и образование, сърцето или разумът ви води, когато избирате следващото си предизвикателство?

Интересен въпрос, честно казано от опит усещам, че в ситуации на избор понякога сякаш се намирам в движещ се поток, навигирайки сред какви ли не странични фактори, и някак си сърце и разум остават на заден план. Преди време в една практика по движенческа импровизация, Джо-Ан беше предложила да се движим из пространството водени от дадена част от тялото ни. Така, слушайки, примерно лявата си плешка, преминаваш от тук и от там, и се озоваваш някъде. Искам да кажа, че по-скоро се отдавам на интуицията да ме води, без да я асоциирам конкретно с някоя от посочените зони.

 

Разкажете ни малко повече за целта да разпространявате идеята за завишаване нивото на грижа и отговорност, които даряваме на средата, в която се намираме, както и на самите нас?

Това е една от идеите по които работя в момента. Мисля, че проектите, с които се занимаваме до някаква степен изразяват част от самите нас. Откакто се помня, винаги съм имала усещане за свързаност със земята и с почвата. Непосредствено преди първите локдауни това усещане ми напомни за себе си и започнах по-интензивно и целенасочено да осъществявам контакт с нея. Тогава осъзнах, как ценностите на нашето време са се изместили и са насочени към дейности и зони отдалечени от обхвата на почвата; как зависим от единици производители, за да се препитаваме и колко объркан е целият свят отчасти поради такива причини, защото сме прехвърлили отговорността за това да сме автономни на нечии други рамене. А същевременно, чрез контакта с почвата бихме могли да намерим възможност за физически както и за духовен баланс, докато едновременно с това се включваме в процес подпомагащ възобновяване културата за грижа към естествената среда.

 

Консуматорското общество понякога налага стандарти, разхищаващи природни ресурси какви са Вашите идеи за промяна? 

Да изкопаем по езерце някъде навън и да приветстваме водата.

 

Ако спечелите Националната награда за млад талант в съвременното изкуство и наука какво ще бъде Вашето послание към следващите кандидати?

Може би ще бъде нещо от рода на: лодката е там или я няма, но нека това не са единствените възможности, чрез които да изпитаме преминаването по реката.

 

Може да подкрепите с дарение Виктория Желязкова ТУК

Категория
Неразказани истории