На 21 октомври 2025 Националният дарителски фонд „13 века България“ почете паметта на проф. инж. Васил Геров, един от основателите на Техническия университет в София и значим дарител на Фонда.
По инициатива на Фонда, в с. Скалско, родното място на проф. Геров, беше поставена паметна плоча. По този начин екипът на Националния дарителски фонд „13 века България“ не само отдава почит към своя дарител, но и отбелязва 121 години от рождението му.
Плочата беше монтирана на една от фасадите на сградата, в която се помещава кметството и Народно читалище „Светлина – 1922“.
На церемонията по откриването присъстваха кметове, заместник-кметове, председателите на читалищата в гр. Дряново и с. Скалско, експерти от Фонда, журналисти. Присъстващите посетиха и гроба на проф. Васил Геров.
Спомени за проф. Васил Геров
Проф. Васил Геров (1904 – 1985) е един от щедрите дарители на НДФ „13 века България“. През 1985 година той дарява дома си – триетажна къща с двор на ул. „Акация“ 16, София, за целите на ДОО „Фонд 13 века България“.
Доц. инж. Богдан Драганов, възпитаник на проф. Геров и негов асистент от 1955, споделя: „Проф. Геров идваше сутрин рано (както той казваше в Техниката) и напускаше последен сградата на МЕИ (Технически университет) към 22.00 часа. Въпреки голямата му ангажираност в МЕИ, проф. Геров бе търсен и като изтъкнат специалист при проектирането и изграждането на помпени станции на напоителните системи у нас. Негови са реконструкцията на помпена станция „Карабояз“ и на река Дунав, ръководството на самолетната оросителна уредба за самолет АН-2, която бе внедрена в повече от 100 самолета на селскостопанската авиация и много други.“.
Писателят Цанко Живков в списание „Дарител“ от 1984 разказва, че през 1945 Васил Геров се явява и печели конкурса за ръководител на катедра „Хидравлични машини“ в Техническия университет. На него му възлагат възстановяването на полусрутената сграда от бомбандировките бивша Държавна печатница, в която устройват първите аудитории и лаборатории на политехниката. В последствие участва в построяването на огромната хидравлична лаборатория и пише учебници за студентите и учениците от техникумите по машинна динамика, по хидравлични машини, по турбомашини, помпи у вентилатори, както и много научни публикации. Изнася лекции и в новооткритите висши машиностроителни институти в Русе и Варна. Избират го за заместник-декан и декан на Машинно-технологичния факултет, за заместник-ректор на политехниката.
Редом с професионалната си дейност, „след като дните му били препълнени с труд, след лекциите и заседанията, след четенето и писането до среднощ, за да попълни самотата си, е посягал към флейтата.“. Още докато е работел в фирма „Диаболд“ във Франция, в продължение на четири години от 1935 до 1939, посещава вечерни курсове за любител – флейтист. Завърнал се в родината си, Васил Геров продължава заниманията си по флейта при проф. Никола Стефанов, от Софийската консерватория.
Роялът „Блютнер“, който е част от завещаното имущество на дарителя, и досега се пази в дома му, в сградата, в която се намира Централното управление на Фонда.
Проф. Валентин Обретенов (1950 – 2021), който през годините посещаваше НДФ „13 века България“, беше ученик на проф. Васил Геров и в доклада си пред тържественото събрание в Техническия университет, посветено на 110-годишнина от рождението на Васил Геров, споделя: „За работата си във ВМЕИ, проф. Васил Геров многократно е награждаван с различни отличия на института, юбилейни медали и други. За цялостната си дейност той е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен. В края на живота си, проф. Васил Геров дари цялото си имущество (в т. ч. и проектираната от самия него къща в софийския квартал „Лозенец“) на НДФ „13 века България“.
Проф. Васил Геров приключи земния си път на 16 октомври 1985 г. и беше погребан в родното си село Скалско. В негова чест площадът пред къщата му в София бе преименуван на „Площад проф. Васил Геров“.