НДФ „13 века България“ организира творческата надпревара в партньорство с президентството
Здравка Владова-Момчева от Великобритания със сборника разкази „Кръстопътища и острови“ и Донка Димова, Германия, със стихосбирката „На границата. Поезия в пукнатината“ победиха в конкурса „Съвременна българска художествена литература без граници“ 2022. Те бяха отличени в разделите за разкази и поезия. За роман приз не бе присъден от журито в състав проф. д.н. Пламен Антов, Институт за литература – БАН (председател), Милена Димитрова, главен експерт в кабинета на вицепрезидента, и Явор Койнаков, главен експерт в Държавен културен институт към министъра на външните работи.
Конкурсът се организира за първи път от Националния дарителски фонд „13 века България“ в партньорство с администрацията на президента на Република България . Целта на надпревара е да подкрепи творчеството на български език без географски ограничения, да подпомогне отпечатването на отличените от компетентно жури стихове и белетристика, да популяризира литературните произведения на българската диаспора в България и сред българите по света, да съдейства за запазването на българската книжовност, традиции, култура и език.
Материалното изражение на наградата представлява отпечатването на отличените творби в България от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, като НДФ „13 века България“ финансово обезпечава материалите и консумативите за всяка една от тях в размер до 3 000 лв.
Но кои са дамите, преодолели силната конкуренция в конкурса „Съвременна българска художествена литература без граници“ 2022
Ето какво пише за себе си Здравка Владова-Момчева, родена във Велико Търново, която от и от 2000 г. живее във Великобритания и от 15 години преподава български език и литература в Българското училище „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон.
„Пиша поезия и проза от 14-годишна възраст, а когато пристигнах на Острова, новата езикова среда ме стимулира да творя и на английски език. Животът между две реалности – българската и английската – се оказа моето щастливо предизвикателство, защото преживяното на чужда земя ми даде по-добрата гледна точка към моята собствена страна. Имах шанса да оценя всичко, което България е формирала в мен като личност и творец, за да отстоявам себе си и ценностите на своята национална култура, както и да накарам другите да ги уважават. Постепенно разбрах, че да си българин в глобалната действителност е предимство, поради изключителната устойчивост, с която ние привнасяме в нея най-доброто от своята идентичност – традициите, светогледа, чувството за хумор, съхраняването на българското. Така се формира и голямата тема, която преминава като лайтмотив през моите разкази, повече от 200 на брой – своите и чуждите в големия свят извън Родината, където тези две понятия често се смесват в името на човешкото.
Бях поканена да сътруднича като автор в един от вестниците на Острова – „БГ БЕН“ – и така, в продължение на много години в моята рубрика „Очи в очи“ бяха отпечатани десетки разкази, които написах, вследствие на натрупания опит и впечатления тук. Междувременно не престанах да пиша и поезия на двата езика – български и английски, да участвам в международни конкурси, да печеля награди за поезия и проза, да работя с огромно удовлетворение в българското училище „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон. Часовете с моите ученици също са вдъхновение за мен. Усещането, че допринасям за запазването на майчиния език зад граница е като споделяне със своите на най-голямото ми богатство – българското слово. Заслужава си. Винаги ще си заслужава! Затова и не преставам да пиша, да издавам книги, да бъда отворена към всичко, което привлича моето авторско любопитство – този капризен феномен.
От моите творчески постижения през годините искам да спомена двуезичната стихосбирка „Тракийско съкровище“, публикувана в Канада от издателска къща „Палабрас прес“, след като пилотното стихотворение „Песента на Орфей“ спечели първо място в конкурса на издателството с участници от 60 страни от 4 континента. Щастлива съм и че сборникът ми с разкази „Ало, България!“ беше отпечатан в България, а след това измина дълъг път до Библиотеката на Конгреса във Вашингтон, където е част от българската колекция на тази институция. Гордея се и със своя роман „Солджър“, епизод от който беше награден с второ място в конкурса „Новият Йовков“, организиран от „Сдружението на жените военнослужещи в България“, а впоследствие получи приза „Роман на годината“ 2021, на EUROTV MEDIA за български автори, трайно установени в чужбина.
Важно е да продължавам да творя и отстоявам българското духовно пространство зад граница. В този смисъл, за мен получените награди през годините не са самоцел. В личен план, те ми напомнят, че се справям добре като съвременна българска авторка в условията на две култури. Затова, първото място, присъдено на моя сборник с разкази „Кръстопътища и острови“ в конкурса „Съвременна българска художествена литература без граници“, организиран от Администрацията на Президента и НДФ „13 века България“, е голяма чест за мен. Той идва в момент, когато всички ние – българските автори и читатели у дома и по света имаме нужда да бъдем заедно. Да оповестим, че България не е само географска територия, но и духовна такава, и че нейните хоризонти се простират далеч отвъд границите ѝ.
Затова благодаря с дълбоко уважение на двете български институции извън Родината, които номинираха моите разкази за този конкурс – Българско училище ( БУ) „Иван Станчов“ към Посолството на България, Лондон и Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Те доказаха точно това – че можем да бъдем заедно, че оценяваме културния и литературен принос на представители от своята общност, че срещаме оценката и разбирането на институциите у дома, че продължаваме в обща българска посока.
Гордея се, че новата ми книга ще носи на корицата си логото на НДФ „13 века България“ – символ на духовното единение на страната ни, което е било, е и ще бъде спасително за всички нас“, завършва Здравка Владова-Момчева отличена за сборника си с разкази „Кръстопътища и острови“.
Освен изброеното от нея можем да добавим, че Здравка Владова-Момчева е член на „Лигата на българските писатели в САЩ и по света“, на Борда на директорите на „Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина“. Награждавана е със златен медал от Агенцията за българите в чужбина за заслуги в областта на запазването и разпространението на българския език и култура зад граница. Има и две научни разработки в помощ на преподавателите в българските училища зад граница.
Донка Димова даровито описва в мотивационното си писмо стремежите, вълненията и причините да създаде своята стихосбирка „На границата. Поезия в пукнатината“: „Всяка граница е лично преживяване, а прекрачването ѝ – болезнено, агресивно, смело. Границите са изкуствени структури с дълга традиция. В една мирна, сигурна, богата страна като Германия социалните граници не са необходими, но въпреки това са поддържан модел на отношения.
Всеки е обградил собствения си личен комфорт със страх – като с бодлива тел, изплетена от предразсъдъци и вярвания. Но ако позволим границата да стане място на срещи, а не място на раздели, между бодливата тел може да разцъфнат цветя. Надеждата покълва във всяка пукнатина в границата, колкото и малка да е тя.
Стихосбирката се занимава със социалните граници, с онова, което може да се разбере като изкуствена разделителна линия между близко и далечно, между познато и непознато, между приемане и отхвърляне. Стихотворенията разказват за много близки до нас и в същото време много далечни фигури и образи. За бежанци, за самоубийства, за наркодилъри.
В първата част на книгата „Бодлива тел“ тези герои хвърлят сянка върху нормалността на живота. Изображенията са обезпокоителни и повдигат въпроси. Тези въпроси са по-различни от обикновено: кой се грижи за проблемните фигури на обществото? На кого му липсва лудостта? Крале ли са бежанците със златните наметала? Кой подменя безмълвната сянка в ъгъла?
Пукнатината в границата е символ на „другия“, който прониква в идеалния свят на нормалността. Всички описани ситуации показват, че разделението е реално и оформя обществото. Стиховете са написани от перспективата на разказвач, който не участва пряко в действието.
Първата част се определя от отрицателни образи като смърт, страдание, бягство, бедност. Те се отразяват на лирическия разказвач във втората част „Слънчеви зайчета“. Безопасната перспектива на наблюдателя е осветена, но тази светлина не е мирна, не носи топлина и надежда. Напротив отражението на светлината е страховито, защото сянката и светлината са пряко свързани помежду си. Силни чувства като страхове, безсилие, недоверие, желания за самоунищожение изпълват окопите. В тази част вече няма място за далечно наблюдение. Заплахата се оказва съвсем близо и далечното страдание вече е тук.
В третата част „Пропукана“ стихотворенията преминават от състрадателно към борбено настроение, придобиват смелост, самочувствие и надежда. Краят на книгата остава отворен, също толкова отворен, колкото и повдигнатите въпроси или развитието на обществото. Читателят остава да търси лични отговори и пукнатини.
Мотивацията ми да пиша на тези теми е лична и дълбока. За мен поезията е изкуство, а целта на изкуството е да задава неудобни въпроси и да показва неудобни истини. Работя от много години като консултант и социален работник с хора на ръба на обществото. Тази работа промени светогледа и нагласата ми. Смятам, че тези хора, които се оказват от другата страна на границите, които аз съвсем реално срещам и обичам. Те също трябва да имат глас, образ, място в изкуството, заслужават го. Пиша стихотворенията си за тези реални герои, но се надявам историите ми да пропукат поне една граница и да порасне поне едно цвете в пукнатината“, завършва изповедта си в мотивационното писмо Донка Димова.
Тя е родена в Бургас, където учи в немска гимназия. Пише стихове от дете. С произведенията си печели конкурса за младежка поезия „Искри“ на БНР. В родния си град е част от литературното студио „Митични птици“ на поетесата Роза Боянова. Публикува стихове в сборниците „Митични птици“, „Поезия от магическата къща“, „Парченце залез между пръстите“.
Донка завършва политология, европеистика и социална политика в Бремен и Хановер. В Германия помага на хора в неравностойно положение, консултант е по социални и образователни въпроси, както и специалист по вътрешноевропейска миграция и право.
От 2016 работи творчески с деца и младежи, води курсове и кръжоци по творческо писане според метода на „Езиковите игри“ (Spiele mit Sprache). Повече информация може да намерите на страницата на авторката www.donka-dimova.de
Въпреки социалната си заетост Донка не изоставя поезията. Публикува стихове в литературни списания като „Море“, „Слово“ и „Златорог“. През 2014 издава самостоятелна стихосбирка „Превод на ежедневието“, която печели награда на Община Бургас – плакет „Христо Фотев“.
Донка Димова твори и на немски език. Тя публикува в алманаха „Немска поетична библиотека“, както и в литературните списания „Колер“, „Етцетера“ и „Свободен Стих“. Активно участва в литературния живот в Бремен, организира литературни четения, част е от литературни фестивали, работи с творци от различни жанрове – театър, музика, изобразително изкуство, филм. Участва във Филмовия фестивал в Бремен.
В началото на 2021 печели награда на Евангелската културна църква в Бремерхафен и неин стих е разпечатан в огромен мащаб, за да покрие един от църковните прозорци. В същата година текст на Донка Димова е озвучен в аудио-инсталация и огласява три дни центъра на Бремен. Стиховете й са превеждани на арабски и македонски език.
„На границата. Поезия в пукнатината“ е втората ѝ самостоятелна стихосбирка.