Делян Балев: Доброволчеството ни учи да бъдем толерантни и отговорни

Делян Балев е единственият господин сред четиримата номинирани за второто издание на Националната награда за млади таланти в съвременното изкуство и наука, организирана от Национален дарителски фонд „13 века България“.  За приза могат да кандидатстват български граждани на възраст до 35 години със завършено висше образование в сферата на изкуството и науката и иновативни постижения. Задължително условие е претендентите да са приети за следдипломна квалификация в акредитирани висши учебни заведения на територията на Европа, без България. Победителят ще стане вторият кавалер на наградата, ще получи грамота и осигурена от Фонда парична премия в размер на 5 000 лева, която  се дава за разходи за обучение.

Във „Великолепната четворка“ Делян изпъква с разнообразната си и наситена доброволческа дейност и влечението към чуждите езици и хуманитарните науки. Затова и въпросите към него са на тази тема.

 

Във Вашата биография най-ярко впечатление прави участието Ви в многобройни проекти като доброволец. Какъв е мотивът, който Ви движи?

Доброволческата дейност носи изключително полезен характер за подрастващите младежи. След като България официално се присъединява към Европейския съюз през 2007 година, за всички нас започват да се появяват нови възможности. Навлизат международни проекти за ученици и студенти по програми като „Youth in action“ и „Erasmus +“, които в голяма степен подпомагат асоциацията на младежта от всички европейски държави. Споделят се опит и знания, създават се нови запознанства, изграждат се приятелства и по този начин светът придобива един нов облик в лицето на всеки един от участниците в подобни международни, регионални и общински проекти.

Доброволческата дейност развива нашата комуникативност, учи ни да бъдем инициативни, толерантни и отговорни. Създава връзки между хората. А едно от най-големите предимства е, че възпитава с мисъл за благото на обществото, в което живеем. Благодарен съм на своето семейство за това, че ме е подкрепяло и подкрепя,  и е било винаги до мен във всички начинания.

 

Много българи избират да продължат образованието си на Запад. В момента сте във Виена, но сте учили и в Русия. С какво се отличава образователната система там?

Дисциплина. В Русия всичко е по-различно. Начинът на мислене на хората, възприятието за заобикалящия ни свят и дори личностните и професионалните приоритети. Образованието там ме научи на обективност – да разглеждам всяка една ситуация от всеки един неин аспект и възможност за развитие. Русия и Санкт-Петербург ми дадоха много. Оценявам го и съм благодарен.

 

В момента правите магистратура по „Културни различия и транснационални процеси“ в каква област ще прилагате наученото практически?

 Специалността „Културни различия и транснационални процеси“, предоставена като възможност за обучение от Виенския университет, в съвкупност с наученото във Факултета по международни отношения към най-старото висше учебно заведение в Русия, биха могли да бъдат приложени по ефективен начин тук – в България. Практиката понякога се отличава от теорията, но теорията е знание. Знанието е информация. А информацията е един от най-ценните ресурси на нашето съвремие, без който всяка практика би била трудно осъществима.

 

В периода на Студената война, светът е бил разделен на два идеологически лагера, които са вярвали, работили и живели в конкурентно-градивна среда на противопоставяне. Балансът на силите е основополагаща идеология в съвременните международни отношения.

 

Поради тази причина, още през 2001 година (6-7 години преди световната финансова криза) Джим О`Нийл – американски анализатор, представя идеята за „БРИКС“ – абревиатура, съставена от първите букви на петте държави (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), които ще играят главна роля на международната политическа сцена след началото на новото хилядолетие, бивайки конкурентноспособни на Запада. В цифри тази група страни изглежда по следния начин – 42% от населението на света, 26% от сушата на Земята, 27% от световния БВП. Всичко това говори за преминаването от еднополюсна – към полицентрична система, в която връзките в отношенията между правителствата се усложняват.

 

От друга страна – Европейският съюз, Съединените американски щати и Великобритания, заедно с всички страни от Британската общност сформират най-големия икономически алианс, съществувал някога в човешката история.

 

България и българският народ, вече над 1300 години се намират на кръстопът – между изтока и запада. Ключовите роля и местоположение на нашата страна, и тяхното значение, винаги са били обект на интереси. От тази гледна точка, вярвам, че за родната дипломация е необходимо да съумява да съхранява приятелски и добросъседски отношения, изградени върху основите на взаимното уважение, толерантността и прозрачността, като част от принципите на международното право, заложени в Устава на Организацията на обединените нации.

 

Мечтаете България да се превърне в позитивен модел както за Европа, така и за света. Как, според Вас, това би могло да се осъществи? И какъв би бил Вашият принос?

 Това би могло да се осъществи само и единствено чрез всеобщи усилия и конструктивни решения на цялото общество. Всеки един от нас е елемент, който допринася по един или друг начин за изграждането на образа на България пред света. Начинът, по който се отнасяме към себе си и към околните, мечтите и целите, които си поставяме, решенията, които взимаме или не взимаме – предопределят това, което сме. Представете си страна, в която всеки мисли с перспектива за утрешния ден и за онова, което може да завещае като пример на бъдещите поколения. Място, на което желанието за личностно развитие върви ръка за ръка с желанието за просперитет на обществото. Държава, в която хората с гордост да живеят и да се развиват, знаейки, че оставят след себе си трайна следа в историята не само на родината си, но и на света. Би ли могъл такъв народ да се превърне в позитивен пример?!

Мечтите се превръщат в реалност тогава, когато имаме смелостта и волята, за да ги осъществим!

 

Може да подкрепите с дарение Делян Балев ТУК

 

Снимки:

 

  1. Официалната церемония по награждаването на посланиците на НАТО от министъра на външните работи на Република България – г-жа Екатерина Захариева (2018)
  2. Пред Факултета по международни отношения от завършването на бакалавърска степен по „Международни отношения“ (2021)
  3. От лекцията „Стратегии за развитие на Балтийския регион” 2019 Санктпетербургски държавен университет – с участието на бившия външен министър на Република Латвия – г-н Янис Юрканс
  4. Колаж от Международен форум „Русия и Латинска Америка в глобализационния свят – история и съвременност” 2017 Санкт-Петербург, с участието на г-н Ернесто Сампер Писано (отляво) – президент на Колумбия в периода 1994 – 1998, при когото е заловен Пабло Емилио Ескобар и 36-тия президент на Бразилия – г-жа Дилма Русев(отдясно)
  5. След завършването на онлайн-курс „Упражняване на лидерство: основни принципи“, предложен от платформатаHarvardX, Харвардски университет 2022
Категория
Неразказани истории