Всеки понеделник на сайта на НДФ “13 века България“ представяме по един от шестимата номинирани за Националната награда за млад талант в изкуството и науката
Текст и интервю: Магдалена Гигова
видео: д-р Ивалина Трендафилова
„Изключително се радвам да чуя, че кампанията на НДФ „13 века България“ ще продължи въпреки пречките и необичайната ситуация“, писа в имейла си д-р Ивалина Трендафилова. Тя е една от шестимата номинирани за първото издание на Националната награда за млад талант в изкуството и науката.
В няколко поредни понеделници НДФ „13 века България“ ще представи на сайта всеки един от претендентите. Пък вие ако решите да подкрепите дарованията, можете да се включите в кампанията, организирана от фонда https://fund13veka.bg/talant/
Конкурсът, който се провежда за първи път, отправи предизвикателство към български граждани на възраст до 35 години със завършено висше образование в изкуството или науката и с иновативни постижения в съответната област.
Задължително условие бе през 2019 претендентите за приза и петте хиляди лева (с които победителят да покрие разходи по обучението си), да са приети за следдипломна квалификация в акредитирани висши учебни заведения на територията на Европа, без България.
Представяме номинираните по реда, в който са подали документите си.
Днес е ред на д-р Ивалина Твендафилова.
Бакалавър, Факултет по химия и фармация, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, София
Магистър „Медицинска химия“, Факултет по химия и фармация, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, София
Доктор, Институт по органична химия с център по фитохимия, БАН, София
Автор на десетки научни публикации в сферата на нанонауките и нанотехнологиите
Ръководител на проекти за разработване на нови нанокомпозитни системи и нови доставящи системи за биофлавоноиди
Носител на награди и отличия, сред които и Наградата на млад учен „Проф. Марин Дринов“, научно направление „Нанонауки, нови материали и технологии“, София, България, 2019
Запитахме Ивалина какво й се е случило, след като бе номинирана официално.
„Новостите при мен са, че постдокторантският ми стаж в Любляна, Словения приключи още март месец, но поради невъзможност за пътуване, породена от извънредните ситуации, свързани с корона вируса, се върнах в страната едва май месец.
От тогава съм назначена на позиция „главен асистент” (след успешното ми представяне в конкурс за заемане на съответната длъжност) в Институт по органична химия с Център по фитохимия към Българска академия на науките. Кандидатствах и проектът ми беше одобрен за финансиране по Национална програма „Млади учени и постдокторанти“ на МОН. Проектът е в актуалното интердисциплинарно направление наномедицина, като главната цел ще е разработване на иновативни системи за тераностика (терапия и диагностика) на социално-значими заболявания, чрез натоварване на потенциални химиотерапевтици с природен произход в наноразмерни мезопорести композитни носители, осигуряващи насочено доставяне и контролирано освобождаване.
От началото на юни месец съм назначена и в Национален център по мехатроника и чисти технологии, финансиран по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансиран от ЕС чрез Европейски фонд за регионално развитие.
Д-р Трендафилова отговори и на няколко въпроса, които неминуемо възникват, когато човек прочете впечатляващата й биография на млад учен.
За непросветения във вашата наука терминът „нано“, означава нещо много дребно, невидимо с просто око. Можете ли да обясните просто какво точно представлява работата ви?
– Работата ми е насочена главно към разработване на материали с предварително зададени параметри, защото когато можем да контролираме размера, композицията, дори и формата на частиците ние можем да контролираме свойствата им.
Разработките ми са с потенциално приложение в терапия и диагностиката на различни заболявания, като позволяват редуцирането на нежеланите странични ефекти на лекарства с токсично или дразнещо действие и подобряват разтворимостта на биологичноактивни вещества с природен произход, като при това позволяват доставяне до желания орган или тъкан, без да се увреждат здравите.
Освен като носители на лекарствени вещества, материалите, които получавам, след подходяща модификация, могат успешно да бъдат използвани и като катализатори за пречистване на отпадни индустриални води.
Новите технологии са неизследвана територия, боите ли се понякога от последствията, съпътстващи постиженията?
– Винаги трябва да подхождаме с уважение и премерен риск към непознатото. В исторически план много от големите открития са започнали, като военни разработки примерно… Последствията могат да бъда ужасяващи или в полза на цялото човечество. Важното е целите и мотивите на хората, отговорни за разработването на новите технологии, да са благородни.
От Мария Кюри насам, науката не се смята за чисто мъжка територия, но все още битуват предразсъдъци. Сблъсквали ли сте се с такива?
– Не. Все още в световен мащаб броят на учените мъже взема превес, но мисля, че предразсъдъците, че това е „мъжка“ професия са нещо отдавна останало в миналото. В екипите, с които съм работила винаги е имало уважение към идеите и труда на всеки член от колектива, без значение от пол или възраст.
Пост-докторантската Ви специализация бе в Националния институт по химия, Любляна, Словения. С какво Ви привлече точно това учебно заведение?
– С екипа, в който работя. Моят научен ръководител проф. Маргарита Попова има дългогодишна и ползотворна съвместна работа, резултат от което беше и едномесечния ми стаж в Словения още по време на докторантурата ми. При първото ми посещение бях изключително впечатлена от наличната съвременна апаратура и базата, с която разполагат, а екипът от млади и вече утвърдили се учени е прекрасна среда за развитие на нови идеи.
Виждате ли „светли умове“ сред студентите си и има ли надежда за наука от високо качество в България?
– В България да се занимаваш с наука не е лесен път, но все още образованието ни е на много високо ниво и университетите са способни да подготвят обещаващи кадри. Сред младите ми колеги има много будни умове с ентусиазъм за развитие в науката, които се надявам да продължат да поддържат науката в страната на високо ниво.