В двора на Националния дарителски фонд „13 века България“ изящна женска фигура посреща посетителите. Любопитните, потърсили информация в Регистъра на паметниците в София, попадат на лаконична бележка, че автор на скулптурата е Василий Гаврилович Стамов. Там е спомената само като „пластика на гола жена“, но по-задълбочени източници твърдят, че творбата носи името „Утро“.
Както хиляди произведения на изкуството и тя е дарена на НДФ „13 века България“ от самия художник.
А неговата личност, макар и непозната в България, наистина е интригуваща. Роден е в малкото селце Коктебел в Крим, където земята е съхранила останки от древната Таврида и елинската култура, а загорелите трудови хора притежават вродена грация.
Баща му, Гаврил Стамов, е революционер от български произход. Той бива убит и Василий, заедно с тримата си братя остава сирак. Майка му успява да изучи децата си, като същевременно ръководи колхоз.
В началото Стамов рисува с увлечение в кръжока по изобразително изкуство, докато получава професия в техникум. Дори работи като конструктор в Керченския металургичен завод. Там открива, че истинското му призвание е рисуването и постъпва в Институт по живопис, скулптура и архитектура. Прекъсва учението си, за да участва във Втората световна война.
Василий Стамов принадлежи към онези съветски творци, които на границата между 50-те и 60-те години на ХХ век преосмислят тогавашното изкуство, задълбочават и обогатяват образната структура и разтварят криле в стилистични търсения.
Най-много му се отдават образите на жени – майки, грациозни балерини, свенливи девойки, изваяни от бронз, гранит, мрамор, фарфор или дърво.
Женската фигура в двора на Националния дарителски фонд „13 века България“ е ярко доказателство за това направление в неговото творчество.
Скулпторът неведнъж гостува в България, дори води и дъщеря си Василиса, също художничка. При едно от посещенията си дарява своето произведение на Фонда.
Василий Гаврилович е народен художник на Руската федерация, член-кореспондент на Академията по изобразително изкуство.