На организираната от НДФ „13 века България“ литературна среща на 28 март 2024 в зала „Проф. Васил Геров“ по повод 95 години от рождението на акад. д. и. н. Вера Мутафчиева, носителката на Международната награда „Букър“ Анджела Родел представи превода си на английски на романа „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева.
Анджела Родел отговори на въпроси специално за „Неразказани истории“:
Г-жо Родел, бихте ли споделили как и кога за първи път решихте да насочите вниманието си към България и по-специално към българската литература? Кога за първи път посетихте нашата страна?
През 1992 г. като студентка първи курс в Йейлския университет, станах член на Женски славянски хор, понеже винаги съм била певица и учих тогава руски език. В първата среща на хора, пуснаха записа на „Мистерията на българските гласове“ и бях шашардисана – не знаех, че женският глас може да звучи така! Влюбих се в българската народна музика и спечелих стипендия да дойда в България през лятото на 1995-та за събора в Копривщица. Този кратък престой в България ме вдъхнови да спечеля стипендия Фулбрайт, за да дойда за една цяла учебна година през 1996 – 1997. Въпреки Виденовата зима, учих българска филология в Софийския университет и ходих на частни уроци по народно пеене.
Кой беше първият, прочетен от Вас роман на Вера Мутафчиева и каква е причината да се ориентирате към „Случаят Джем“, за да го преведете на английски език?
Когато за първи път започнах да превеждам осъзнах, че искам да се занимавам с това професионално, търсех книги и попитах тогавашния ми съпруг за препоръки за класика. Бях млада и наивна и не разбирах, че класиката не се продава много. „Коя книга от българската класика да прочета?“ попитах го. Той се замисли за минута и ми отвърна, „Случаят Джем“. Това беше един от първите класически романи на български, който прочетох. Но скоро разбрах, че английските издатели трудно издават класика, и изгубих надежда, че ще могат да я издадат. Но след доста години имах голям късмет; един издател – Бъз Пул, с който съм работила по книгата на Виргиния Захариева, „Девет зайци“, (сега работи в хърватско-американско издателство), откъдето имаха достъп до книгата на хърватски и решиха, че искат да я издадат на английски и се свързаха с мен. Беше много случаен низ от събития.
Имаше ли конкретни предизвикателства пред Вас, свързани с превода на романа?
Вера Мутафчиева е специалист по османистика, затова хвърля читателя в дълбокото – още от първата страница има огромно количество турцизми. Българският език е заимствал много турски думи, но дори при това положение Вера Мутафчиева използва турцизми, които са непознати за българите. Мисля, че го прави умишлено, за да предаде усещането за чужд контекст. Английският е заимствал отделни турцизми – като „велик везир“, „паша̀“, „хан“, и това ми беше доста полезно. Исках да запазя чувството за отчужденост, усещането за много специфично място, което тя създава с турските заемки, но и да не изплаша англоезичния читател още от първата страница, като го засипя с чуждици.
Вие сте своеобразен посланик на българското по света – това какво Ви носи?
Дълбоко чувство за щастие и признателност – българската култура толкова е дала на мен, толкова е обогатила живота ми. Радвам се, че може да върна този дълг понякакъв начин и да запозная други чужденци с това богатство.
Как решавате коя книга да преведете – кое натежава при избора на книга за превод?
Когато попадна на книга, която успее да ми „проговори“, когато, докато чета, чуя в главата си как според мен тя трябва да звучи на английски, си казвам, че преводът е по силите ми. Има много прекрасни произведения в българската литература, които харесвам и смятам за интересни, но нямам идея как трябва да звучат на английски. Просто мисля, че трябва да си на определена честота, за да можеш да преведеш една книга по подобаващ начин.
Вие превеждате вече 20 години българска литература? Превеждате ли американска литература на български?
Не, никога, защото всеки български преводач би бил по-бърз и по-добър от мен при превод от английски на български! Като цяло има едно правило, че човек би трябвало да преведе от чуждия към майчения език (макар, че вече има малко промяна в тези „правила“).
Г-жо Родел, Вие преведохте „Времеубежище“ на Георги Господинов, книгата, която е носител и на Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ 2021. Наградата повлия ли Ви при избора на романа за превод?
Всъщност не. Ние с Георги работим заедно повече от 10 години и съм превела и предишния му роман, „Физика на тъгата“.
Вие имате интереси в няколко посоки. Кое е по-важно за Вас – преводът на книги, музиката с пеенето или играта в киното?
Преводът естествено ми е най-важен, но все пак нещата са свързани – според мен, един добър преводач трябва да има слух за „музиката“ на езика, и моят опит като музикант много помага и при превод. Пък и актьорското майсторство изисква влизане в различни роли, да говориш с различни гласове, както при превод, когато трябва да влизаш в гледната точка на различни герои.
В свое интервю пред БНТ Вие споделяте, че границите между държавите и хората нямат значение. Кое Ви сближи най-бързо с България?
Музиката. Душата ми резонира с този звук, не мога да обясня защо.
Ще има ли място преводачът в живота на бъдещите поколения? Какво мислите за платформите за автоматичен превод – могат ли да предадат същината и дълбочината на изказа на автора?
Те са още един инструмент сред другите (речници, Google, и т.н.), но мисля, че човешкият, неизкуствен интелект винаги ще има място, поне в художествен превод, че превеждаме не само думи, а култури, емоции, преживявания, и изкуственият интелект няма как да разбира тези неща (поне засега).
Работите ли в момента по превода на някоя българска книга и коя е тя?
Превеждам сборник разкази на Георги Господинов.
С какво Ви промени България?
Да не бързам толкова, да се наслаждавам на душевните неща.
Въпросите зададе Теодора Банковска
27 март 2024