Единственият начин да защитим признанието е… като работим
Списанието получи наградата на НДФ „13 века България“ за принос в разпространението на българската култура от българоезична медия в чужбина на срещата, организирана от БТА
Списание „Роден глас“ излиза в Чехия без прекъсване половин век. Дори в България няма много издания с толкова дълга биография. Как успявате да оцелеетеИстината е, че историята на нашата медия никак не е лека. Създадена с голям ентусиазъм от съотечествениците ни в Братислава, с цел поддържане на връзката между нашите сънародници, живеещи на чужда земя, и България, в началото тя съществува под формата на вестник в голям формат и се издава изцяло с безплатния труд на редакционния екип и на сътрудниците от различните градове в Чехословакия, където има създадени български културно-просветни клубове. Главният редактор е трябвало да пътува на доста голямо разстояние, до град Прешов, Словакия, където е била единствената печатница, разполагаща с българска азбука.
В тези времена, с финансови средства, за да се плати за печата на вестника, е помагал Славянският комитет в България. От него се получават и най-много материали: репортажи от по-големи предприятия и строежи в страната, от различни български градове като акцентът е бил върху това как се развиват и благоустройват. Интересни са били статиите, припомнящи важни исторически събития и годишнини. Задължителни за публикуване били материалите от разни партийни събития, особено от конгресите на БКП.
През 1984 издаването на „Роден глас“ се премества в Прага. Медията ни се превръща в списание и първоначално излиза под ръководството на главни редактори-професионалисти, командировани от България. През 90-те години на миналия век започва изключително тежък период от съществуването на списанието – период на безразличие и безпаричие.
Тогава, един достоен българин – г-н Йордан Балуров, се заема с издаването на „Роден глас“ изцяло на свои разноски. Вярно е, изданието е циклостилно, съшито с тел бод и без всякаква графична стойност, но моралната му стойност е огромна, защото спасява списанието, и, същевременно ни дава много интересна информация за редица процеси и събития, случвали се през онези години в нашата организация. По онова време тя носи названието Българска културно-просветна организация, през 2016 промени названието си в Асоциация на българските сдружения в ЧР, която е и издател на „Роден глас“.
Повратна точка в издаването на нашата медия е официалното признаване на българското малцинство от чешката държава през 2001 и възможността да кандидатстваме и получаваме дотации по различни проекти. Благодарение на тези дотации, „Роден глас“ успява да се развива и съществува и до днес, макар покриването на задължителните 30% от проекта също да не е особено леко. Някои от сътрудниците на списанието работят напълно безплатно – „на ползу роду“, други срещу символично възнаграждение, така че и в момента голяма част от сътворено в и за нашата медия е тласкано от възрожденски ентусиазъм и желание за съхраняване на националната ни идентичност чрез писаното родно слово.
Как се роди идеята за конкурса „Моят роден глас е…“?
Идеята дойде от Милена Тилева, председател на сдружение „Родолюбие“ в град Хоржовице, член на Асоциацията на българските сдружения в ЧР, директор на неделното училище „Родна реч“ и член на Редакционната колегия. Предложението ми хареса, обмислих го, допълних го, като разгледах как в България се правят подобни конкурси, какъв е регламентът… и в края на 2020 официално го обявихме на страниците на списанието ни. Тъй като Чехия беше в тежка карантина от октомври 2020 до май 2021 не бяхме сигурни дали изобщо ще можем да организираме подобаващо честване, затова онлайн конкурсът ни се стори добра идея и най-важното реална за осъществяване.
Как успяхте да популяризирате надпреварата сред българските общности в чужбина?
Популяризацията, както и цялата организация беше много тежка: прекарах дни наред в писането на имейли до българските неделни училища и сдружения; използвах и лични познанства. Мисля си, че от съществено значение бе и помощта, която оказа Държавната агенция за българите в чужбина, публикувайки на своята официална интернет страница обявата за конкурса.
В момента, в който започнаха да валят творби за участие, разчитах единствено на помощта на семейството ми, за да бъдат подредени и класифицирани. И аз, и семейството ми работихме напълно безплатно и през почивните си дни, за да подготвим всичко на ниво и допринесем за реалната оценка на участниците. Много време отне и подготовка на благодарствени писма, дипломи и грамоти. Всяко дете получи грамота за участие и юбилейни сувенири; наградените получиха дипломи, сувенири и книги, запознаващи със забележителностите на Прага.
Особено благодарна съм на журито, което включваше двама университетски преподаватели-специалисти по българска литература и преводачи, и двама художници. Срещу символично възнаграждение, с много отговорност и въодушевление, те свършиха огромно количество работа по справедливото оценяване на творбите.
Кои бяха най-активни? Колко бяха участниците? Някои от най-атрактивните произведения?
Най-активни бяха българските училища: българското държавно училище „Д-р П. Берон“ в Прага, БУ „Иван Вазов“, Париж, Франция, БКПУ „Паисий Хилендарски“, Памплона, Испания, БУ „П. Яворов“, Милано, Италия, БУ „Хр. Ботев“, гр. Алзира, Испания; участва Народно читалище „Пейо К. Яворов-1920“, гр. София, ученици от Варна и Бургас. За най-активно участие и най-голямо разнообразие на изпратените творби БУ „П. Яворов“, Милано, Италия бе удостоено със Специалната награда на „Роден глас“.
Включиха се 159 участници от три възрастови групи – деца, младежи и възрастни в три раздела: „Изобразително изкуство“, „Литература“, „Снимки и видео филми“. Изключително впечатление направиха рисунките на децата от българското държавно училище „Д-р П. Берон“ в Прага; документалният филм „Открий България“ на Гражданска асоциация „Българите в Аржентина“, гр. Буенос Айрес, Аржентина; есетата на Естел Веселинова Веселинова, БСУ „Д-р П. Берон“, Прага, Чехия – „Моят роден глас е…“, на Анета Дучева Ферманн, Мюнхен, Германия – „За Провадия и обичта (спомени на едно вече пораснало хлапе)“, на Радица Божилова от Босилеград, Сърбия – „Скрито в долина, живее българското слово“.
Имаше и интересни видео клипове, които публикувахме на Фейсбук страницата на „Роден глас“, а останалите отличени творби и в момента публикуваме на страниците на списанието.
Предвиждате ли второ издание на конкурса?
Не сме мислили по този въпрос – както вече споменах, конкурсът бе иницииран във връзка със значимия юбилей, но човек никога не знае – може да се появи и друг сериозен повод за вдъхновение.
Как подбирате темите за списанието?
Както при всяка медия, целта на „Роден глас“ е предоставянето на информация – на първо място за нашите сънародници, живеещи в чешката държава – АБС включва в състава си 10 регионални сдружения, намиращи се на цялата територия на страната. Всяко от тях е юридически самостоятелно и работи по свои проекти. Чрез списанието бързо и лесно сънародниците ни научават какво са организирали останалите, кой е присъствал, какво планират и т. н. Естествено, „Роден глас“ е широко отворен и за български сдружения, които не са членове на АБС, когато, разбира се, техните инициативи отговарят на концепцията на списанието.
Не на последно място, на страниците на медията могат да се намерят анонси за актуални събития в България, имащи връзка с живота на нашата диаспора – всичко това, написано на качествен книжовен български език и представен с привлекателно графично оформление. Както вероятно сте забелязали, списанието поддържа постоянни рубрики, някои от тях отразяват случилото се в нашата общност през последните 2 месеца и в този случай темите „идват сами“ според събитието. Такива са „Огнища на българщината“, „Ученически калейдоскоп“, „Талант и творчество“. Други като „Гордост и памет“, „Библиотека“, „Актуално“ не са толкова зависими от злободневните събития.
При всички случаи, темите винаги са подчинени на основната цел на медията ни – да поддържа връзката между сънародниците ни, да им напомня за българските традиции и празници, да пази красотата на родното слово – с една дума да съхранява националната ни идентичност. Не случайно, вече години наред издаваме православен календар, илюстриран със снимки на икони от красиви български църкви; издадохме две българо-чешки кулинарни книжки, чрез които запознаваме чешките ни приятели с нашите традиционни празници и с българската национална кухня.
По какъв начин поддържате връзка с читателите?
Обратна връзка получаваме чрез съвременните средства за комуникация: телефони, имейли, най-много научаваме от коментарите на нашата Фейсбук страница, на която според възможностите ни, и, естествено, когато има някаква интересна новина, качваме информации, снимки, анонси на статии, които вече са излезли в списанието или предстои да излязат.
Лично на мен, най-любими са ми преките срещи с нашите читатели, когато посещавам различни културни събития в Прага, а и в други чешки градове. За съжаление, вече втора година по обясними причини тези контакти са силно ограничени. Доста трудно се работи с председателите на регионалните ни сдружения, от които очакваме актуална информация за случващото се в техните градове. Успях да ги убедя да ми изпращат кратки новини, когато има такива, но за тях това не е лесно – много от председателите са в напреднала възраст, нямат имейли, не работят с компютри; някои са родени тук, други живеят в Чехия толкова отдавна, че трудно пишат на български език.
Понякога се шегувам, макар и с лека горчивина, че съм научила един нов странен език, който сигурно разбирам само аз. Предполагам обаче, че и в другите ни общности по света ситуацията е подобна.
Вероятно родените в Чехия млади българи не говорят родния си език и предпочитат да четат материалите на чешки. Случвало ли се е някой да пожелае да научи български, за да Ви стане читател?
По-голяма част от родените в Чехия млади българи говорят български език, особено когато родителите им са имали желание и са положили усилия те да го научат. По-трудно е положението с писането, но въпреки това съществуват възможности – в Прага има българско държавно училище, което работи повече от 70 години, има неделно училище. Неделни училища има и в градовете Бърно и Хоржовице. Не ми се е случвало или поне не знам за такъв случай някой да иска да научи български, за да разбира всичко написано в нашето списание, но пък ние правим точно обратното – привличаме чешки приятели със специалната ни рубрика Dotkněte se Bulharska („Докоснете България“), в която им разказваме за природните забележителности на страната, за уникални градове-архитектурни резервати, предлагаме им автентични кулинарни рецепти от различните региони и имам информация, че те имат успех.
По този начин не само поддържаме традиционната чешко-българска взаимност, но и показваме, че България не е само Черноморското ни крайбрежие. Тази година, освен традиционните ни приложения към списанието, издадохме и литературен подлистник „Българската литература през погледа на чешките преводачи“. В нея бе включена приказката „Кушкундалево“ на Николай Райнов и 3 разказа на Ангел Каралийчев в превод на д-р Марцел Черни. В Чехия има млади и много талантливи преводачи-българисти и за мен е истинско удоволствие да работим заедно.
Получихте Наградата на Националния дарителски фонд „13 века България“ за принос в разпространението на българската култура от българоезична медия в чужбина. Как възнамерявате да защитите и надградите признанието?
Дълбоко сме благодарни на НДФ „13 века България“ за престижната награда. Убедени сме, че тази награда заслужава всяка българска медия, излизаща в чужбина и работеща за престижа на родната ни култура и нейното разпространение зад граница.
Доста бях развълнувана и изненадана в момента на връчването на отличието и вероятно не успях да кажа най-точните думи и да благодаря на всички, работили и работещи, много често напълно безвъзмездно, за да премине „Роден глас“ през редица изпитания в годините, но въпреки това да оцелее и да мери ръст с най-добрите. Единственият начин да защитим признанието е… като работим – със същото желание и отговорност към нашите читатели. По време на награждаването, заедно с грамотата г-жа Слава Иванова ми връчи и книга, посветена на 40-годишния юбилей на Фонда, като ни пожела да потърсим по-нататъшно вдъхновение и посветим част от съдържанието на нашето списание на богатите колекции на НДФ „13 века България“.
Същевременно, поради причини, които не желая да коментирам в това интервю, ще посрещнем идващата 2022 и с немалка тревога за бъдещето не само на нашата медия, но и на нашето голямо сдружение.