Текст: Магдалена Гигова
Снимки: Цветан Игнатовски
Който е минавал през площад „Проф. Васил Геров“ в долната част на Лозенец неизбежно се е заглеждал в гиздавата къща, седалище на НДФ „13 века България“. Не защото е помпозна, а понеже от нея струи възрожденска атмосфера.
В миналото издание на „Неразказани истории“ на сайта на Фонда проф. Валентин Обретенов, студент от последния випуск на Водния цар, както са наричали създателят на хидроинженерната катедра в Техническия университет, разкри подробности от удивителния живот на своя преподавател.
Днес ще ви разходим из дома на проф. Васил Геров, попил духа на енциклопедичния му ум и неутолимата жажда за знания и култура. С призванието си да подкрепя българщината и изкуството, НДФ „13 века България“ е естествен продължител на неговото дело. Ненапразно последната воля на учения е била къщата да стане притежание на благотворителната организация.
В триетажния дом в хармония съжителстват детайли, характерни за българския възрожденски градеж и елементи от западната архитектура, без да звучат еклектично. Първият етаж е облицован с камък по нашенски, а френските прозорци добавят щипка шик.
В малкия, но творчески замислен двор, гостите посреща кичестата асма, посадена от професора. Чемширите намигат закачливо сред алеите. От френските прозорци се влиза направо в изложбената зала „Проф. Васил Геров“, където все още стои роялът „Блютнер“, на който инженерът-полиглот свирел на импровизираните концерти със свои колеги от университета. Надарен меломан, ученият паралелно с изучаването на водните турбини, се записал и на курс по флейта в Нанси, а когато се върнал в София се усъвършенствал в Консерваторията.
Марката „Блютнер“ е една от най-известните германски фирми, създаващи рояли, основана през 1853 в Лайпциг. Те са известни с уникалното си звучене. До средата на 20-ти век клавишите им били изработвани от слонова кост.
Фактът, че владеел шест езика – френски, немски, английски, румънски, турски и руски, помогнал на преподавателя да напредне в науката, ползвайки чуждестранни източници. Същевременно той превел и „създал“ на български основополагащи термини в хидроинженерството.
В зала „Проф. Васил Геров“ НДФ „13 века България“ прави изложби от произведения на изкуството или ценни документални снимки и организира културни събития и концерти.
Когато работел на строежите в Турция, търсейки препитание по време на световната икономическа криза, проф. Геров усвоил тънкостите на градежа и сам проектирал не само дома си, ами и единствената в Европа за времето си лаборатория, наричана „Водното царство“.
В Турция инженерът се специализира и в зидането на кахлени камини. Според свидетелствата на своя приятел проф. Саздов, той сам е сътворил и печката, която отоплява дома му от втория етаж.
Кахлените печки са често срещани в домовете отпреди Втората световна война. Те имат масивна конструкция от плътни тухли. По традиция са облицовани с ефектно оформени, изпечени керамични тела с глазирана декоративна повърхност. Често закръглянията са специално профилирани, така всяка една печка е уникат. Някои от тях имат и място за сядане.
В къщата на проф. Васил Геров до днес се пазят оригиналните полилеи, избирани лично от стопанина. Моделите им са сред най-популярните и модерни в средата на 20 ти век и са много интересни за посетителите. Наричат се полиедри (името идва от гръцката дума polyhedron – термин, който отбелязва, че триизмерната форма може да има неопределен брой страни). Този нов вид осветително тяло е създаден от Венини, известен дизйнер и собственик на фирма за муранско стъкло, през 50-те и 60-те години на 20-ти век, и е негова запазена марка.
Картини, дарения за НДФ „13 века България“ от различни именити творци, допълват атмосферата на изключителния дом. За автора на една от картините – българин със световно признание и невероятна съдба, също можете да прочетете в „Неразказани истории“