Всеки понеделник на сайта на НДФ „13 века България“ представяме по един от шестимата номинирани за Националната награда за млад талант в изкуството и науката
текст и интервю: Магдалена Гигова
Лилия Пангелова е бакалавър по „Дизайн на порцелан и стъкло“, Национална художествена академия в София и Магистър „Дизайн на керамика и стъкло“ от Университет по изящни изкуства „Мимар Синан“, Истанбул, Турция.
В момента прави магистратура по образование и изследване на изкуството в Университета на Малта. Била е стажант по „Изработка на художествено стъкло“ в ателиетата „Бернард Хеесен“ и „Леердам“, Леердам, Холандия, и в ателиета „Нови Бор“ и „Зайец“, Чехия.
Участвала е в проектите „Построяване на древна римска пещ за обработка на стъкло“, Археологически парк „Вила Борг“, Германия, и „Възстановка на древноримски техники по обработка на стъкло“, Провинциален археологически музей, Велзеке, Белгия.
Успехите й я нареждат сред шестимата номинирани за Националната награда за млад талант в изкуството и науката на НДФ „13 века България“.
Лилия продължава да живее в Малта, откъдето разказа специално за сайта на НДФ „13 века България“ с какво се занимава в последните месеци: През февруари тази година имах учебна практика в средното училище във Виктория на остров Гозо в Малта с ученици от четвърти и пети клас. По време на практиката приложих интерактивни и творчески методи в обучението по изобразително изкуство, които включваха рисуване в екип с импровизация, с усвояване на разнообразни техники и материали. Учениците творяха със загадка и изненада. Например, една от задачите беше да пресъздадат тяхна емоция в изображение, която останалите трябваше да отгатнат.
От юли месец работя като преподавател и аниматор в целодневно лятно училище с деца от местен и чужд произход (малтийци, англичани, италианци, испанци, сърби и вт.ч. българи), с които провеждам творчески занятия от смесен характер. Те представляват не само часове по рисуване и живопис, но и танцуване, музика, драма и приложни изкуства. Фокусът на работата ми е да предам необходимите знания индиректно, чрез игрови елементи, които се научават по-бързо и с повече интерес от стандартното обучение. Поради факта че средата е мултикултурална, залагам на невербалната комуникация, за която изкуствата са особено подходящи“.
Г-ца Пангелова отговори на няколко въпроса от сайта на НДФ „13 века България“:
Изненадани ли сте, че две дами, които се занимават с обработка на стъкло са номинирани за Националната награда на Фонд „13 века България“?
– Участието на две млади жени като творци в областта на художественото стъкло е най-вече уникално поради естеството на работата и доминантното присъствие на мъже в тази сфера. Този факт може да е само повод за национална гордост и престиж.
Някой от семейството Ви занимава ли се с този вид изкуство?
– Израснала съм в среда на творци и интелектуалци, благодарение на която развих личния си талант и художествен почерк.
От специализациите Ви личи, че усвоявате различни техники, национални стилове и начини за художествена обработка на стъкло. Това умишлен стремеж ли е или стечение на обстоятелствата?
– Вярвам, че професионализмът се изразява в детайлното изследване и усвояване на една материя както във философски, така и във веществен план. В тази връзка времевите пътувания към историята на стъклото в Античността, поетизирането на материала и концептуалното му осмисляне, както и усъвършенстването на различните техники по обработка на стъклото в студено и топло състояние са били умишлени насоки на моето проучване.
В някои от проектите се занимавате със своеобразна археология – възстановявате древноримски пещи за стъкло. В какво се състоеше предизвикателството?
– Общуването с един толкова древен занаят като надуването на стъкло е среща на индивида с миналото му под формата на някаква „вътрешна“ археология. Античните пещи за стъкло се построяват на ръка от естествени материали и се поддържат на необходимата температура за разтапяне на стъклото чрез постоянно зареждане с дървен материал.
В тази връзка това, което намирам за стойностно във възстановяването на древноримските пещи е преоткриването на връзката на човека със земята и общността чрез рециклирането на естествени суровини и колективния труд, който е необходим за правилното функциониране на този тип структура и крайното изделие.
Древността може да послужи на съвременния човек да погледне към корените, докато преоткрива себе си в процеса на съвместно творене.
Изучавали ли сте старинното стъкло по българските земи?
– Базирайки се на магистърската си теза на тема „Древноримски техники по обработка и декорация на стъклото“ продължавам научните си изследвания на тема произход и методология на производството на антични стъклени артефакти в България и чужбина. В сравнение със стъклените изделия, които анализирам в Германия, Турция и Малта мога да кажа, че България е богата на уникални находки от Античността, част от които са представени в Регионалния исторически музей в Стара Загора и Националния археологически музей в София. На територията на столицата са също така намерени останки на антична пещ за топене на стъкло, което доказва наличието на древна стъкларска промишленост в София.
Всичко това означава, че стъклото е бил един от присъстващите и важни занаяти по тези земи, който тепърва трябва да бъде подробно изследван, приет и разпространен като част от българската история и култура.