Текст: Магдалена Гигова
Националният дарителски фонд „13 века България“ официално получи авторските права от Penguin publishing house на непознатия у нас роман за деца и юноши „Добри“. Той е тотален бестселър в САЩ и през 1934 година чупи рекордите по продажби. От издаването си до 1966-а книгата претърпява 11 тиража и продължава да се преиздава и до днес като класика.
„Романът вече е преведен на български от поетесата Мария Донева и всеки момент ще влезе в печатницата“, каза изпълнителният директор на Фонда Слава Иванова – Наистина съм много щастлива, че след толкова десетилетия на НДФ „13 века България“ се падна честта и радостта да направи достояние на младите читатели тази книга не само в България, но и в чужбина. Когато романът „Добри“ бъде издаден, ще го изпратим до българските училища зад граница. Да, младежите могат да го прочетат в оригинал на английски, но чрез изданието на майчиния им език ще се докоснат до традиционния (и позабравен) бит, а чрез него до българщината, до българския дух.
Немалко личности, родени на село, днес разнасят славата на родината с четка, глас и слово по света и са звезди на международната сцена – пример за всички нас“, завърши Слава Иванова.
През 2013 година ученици от пернишката езикова гимназия правят опит да преведат романа „Добри“ на български със съдействието на местния музей, но днес за първи път официално ще стигне до читателите.
Как историята на българско селянче от началото на ХХ век се превръща в любимо четиво за американските малчугани и младежи? С късмет и с вечните добродетели, за които разказва. Художникът и скулптор Атанас Качамаков е не само автор на илюстрациите, ами и главен герой в повествованието.
Той е роден през 1898 година в Лясковец. Младежът от рано показва талант в рисуването и след завършване на Юридическия факултет на Софийски университет, учи в Художествената академия в София. Там е приет в класа по скулптора на проф. Иван Лазаров. През 1924 година заминава за Париж, а след това за САЩ. През 1931 Качамаков печели Първа награда в голямата изложба в Ню Йорк за своята работа „Индианка с дете” от мрамор.
После се установява в Холивуд и работи за тогавашните суперпродукции „Бен Хур“, „Царят на царете“, „Елена от Троя“, „Ноевият ковчег“.
Преди повече от 80 години спонтанно се ражда детската книжка „Добри“. Вечер в дома на скулптора се събирали приятели и всеки трябвало да сподели своята история. Когато домакинът започнал да раздипля спомени от детството и младостта си, писателката и журналистка Моника Шанън настояла да ги записва. Родената в Канада авторка превръща историите в книга, която излиза в Ню Йорк през ноември 1934 г.
През юни следващата година второто издание на „Добри“ получава наградата на името на Джон Нюбъри (1713-1767) за „Най-забележителния принос към американската детска книжнина за 1934 г.“ Жури, оглавявано от Елинор Рузвелт, съпругата на действащия президент от онова време, му присъжда приза.
Още тогава българският консул в САЩ Константин Попатанасов в писмо до БАН съобщава за успеха на книгата, но никой не я превежда на български. До сега. Надеждата е в НДФ „13 века България“ да реализира мечтата му в наши дни.
Сюжетът е безхитростен и тъкмо поради това – завладяващ. Добри живее в малко село с овдовялата си майка и своя дядо. Те работят на нивите, а момчето им помага. Редките мигове на отдих прекарва с най-добрата си приятелка Неда, дъщеря на местния обущар.
Макар да се труди всеотдайно, Добри усеща, че полската работа не е за него. Той е влюбен в изобразителното изкуство и от рано проявява големия си талант. За да си купува материали за рисуване, става пастирче и не спира да твори. Майка му (в романа тя се казва Рода), е притеснена от липсата на влечение към селскостопанския труд у него. Дядото обаче успява да я убеди, че дарба като тази на Добри не бива да се пропилява. Когато момчето извайва завладяваща скулптура от сняг по Коледа и цялото село му се възхищава, Рода осъзнава таланта на отрочето си.
На Нова година тя му дава всичките си спестявания, за да продължи учението си. Добри заминава, но обещава да се върне при приятелката си от детинство Неда. Постепенно дружбата им преминава в романтична любов и художникът се заклева, че ще се ожени за нея след като завърши.
Американските източници сочат Атанас Качамаков като автор на илюстрациите в книгата, но малко от тях споменават, че всъщност той е „лирическият герой“.
В началото на 80-те години творецът се връща в България и прави голяма изложба в Националната художествена галерия. Негови произведения (30 рисунки и 2 скулптури, дарение от художника) се пазят в НДФ “13 века България”.
Те често напускат сградата на Фонда, за да разказват истории от бита на българското село от началото на ХХ век в тематични изложби за Атанас Качамаков.
До месец април експозицията „Хлябът“ с рисунки и текстове на художника е подредена в представителните салони на МВнР в партньорство с Държавният културен институт.