Първата преводачка на „Пипи Дългото чорапче“ е удостоена с кралски ордени от Швеция и Норвегия за литературната си дейност
Националният дарителски фонд „13 века България“ има намерение да предприеме действия за поставяне на плоча в памет на проф. Вера Ганчева пред дома, в който е живяла на улица „Оборище“. Дамата, която напусна този свят на 10 юни 2020 година, е оставила трайна следа в българската литература и издателска дейност. Особено известни са преводите ѝ на „Пипи Дългото чорапче“ (първият от оригинала на Астрид Линдгрен), както и на големите скандинавски писатели Огуст Стриндберг, Кнут Хамсун, Юхан Борген, Ролф Якобсен, Улаф Х. Хауге, Астрид Линдгрен, Таряй Весос, Артур Лундквист, Тумас Транстрьомер, Ларш Гюстафсон, П. У. Енквист и др.
Като дъщеря на известния навремето културен и политически деятел Лалю Ганчев, дългогодишен посланик в Швеция, Вера има възможност да учи в Стокхолмския университет, след като е завършила славянска филология в Софийския. Когато се завръща в България започва като репортер в БТА, за да стигне до главен редактор на списание ЛИК, заместник-главен редактор на списание „Отечество“, директор на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, основава и ръководи издателство „Хемус“.
В Софийския университет оглавява специалността „Скандинавистика“, където преподава до кончината си.
Освен многобройните български отличия, Вера Ганчева получава наградите на Шведската академия (1983, 2001, 2013) и на Съюза на шведските писатели (1994). Тя е удостоена също така с датския Кралски орден Рицарски кръст на Данеброг (2002), шведския Кралски орден на Полярната звезда I степен (2007), норвежкия Кралски орден за заслуги към Норвегия I степен (2012), както и международния приз за превода на Пипи на името на Х. К. Андерсен.
Любовта на Вера Ганчева към Швеция се изразява и в идеята да завещае апартамента си на Шведската академия на науките. Институцията в Стокхолм отказва. Съгласно волята на известната преводачка щедрият ѝ жест е пренасочен към Националния дарителски фонд „13 века България“.
Увереността ѝ, че волята ѝ ще бъде спазена и уважена, идва от факта, че преди години като вдовица на загиналия в катастрофа поет Владимир Башев, тя и неговата майка Катя Башева, даряват апартамента му на НДФ „13 века България“ за Литературен кабинет и къща-музей към Националния литературен музей. Домът все още пази жива паметта за поета, живее чрез стиховете на млади творци и със съдействието на НДФ „13 века България“ всеки две години връчва Националната литературна награда за поезия „Владимир Башев“.
Като акт на благодарност за дарителството и почит към паметта на голямата преводачка Фондът започва процедура за поставяне на паметна плоча пред дома ѝ на ул. „Оборище“. Още повече, че жилището е обитавано и от именитото ѝ семейство – баща ѝ Лалю Ганчев и сестра ѝ Васа Ганчева.
НДФ „13 века България“ е убеден, че инициативата ще срещне ответност и поощрение от Столична община и обитателите на етажната собственост.