Неосъществената мечта на един колекционер и дарител на НДФ „13 века България“

Един от големите дарители на НДФ „13 века България“ Илия Делев (1921 – 2012) наред с много си осъществени мечти в живота има и една, която не успява да доведе до щастлив край.

 

През целия си живот Илия Делев се стреми да осъществява мечтите си. „Успях да реализирам някои свои блянове, благодарение на сериозен и постоянен труд, стимулиран от силната си вяра за постигане на успех“, споделя българинът, прекарал почти целия си живот зад граница. Характерна негова черта е била да мечтае за нещо, дори и когато това е изглеждало непостижимо.

 

През 1956 се установява в Бразилия където живее, работи и развива колекционерската си страст към гигантските кристали. Както сам споделя: „Пътят към успеха се оказа дълъг и тежък, изпълнен с невероятни приключения, рискове и упорит труд, плод на които е и едно от най-свидните достояния на моя живот – Колекцията от гигантски кристали, живата книга на природата, разкриваща ни чудесата на каменното царство.“.

 

В професионален план, той усвоява изкуството да подготвя минералните образци в своята колекция – тяхното обработване и оформяне по най-изискан и естетичен начин, за да бъдат интересни и атрактивни при показването им в изложбите, които организира. Но тъй като винаги се е стремял да измисля нещо ново и достатъчно достойно, с идеята да подчертае красотата на любимите му кристали, той мечтае да направи един планетариум. Планетариум, в който планетите от слънчевата ни система да бъда показани като сфери, изработени от естествени минерална материя – полускъпоценни камъни. Идеята му е била да представи модел на Слънчевата система, изработен от минерали. За целта черпи информация от различни източници, литература по астрономия, сведения, получени чрез сондата „Вояджър – II“ и други.

 

Той успява да направи нужните проучвания и да издири съответните минерали, които да отговарят на изискванията за големина и цвят. Успява да открие специалист в Бразилия, който би могъл да изработи чрез специално шлифоване и полиране тези колосални сфери, девет на брой.

 

Проектът

 

Всяка сфера представлява една планета от Слънчевата система и отговаря по цвят и големина на съответната планета. Като пример – сферата на Юпитер тежи 1 500 кг. Има различни цветове, дълги ивици, петна и други характеристики, които дават идеалната представа за истинската планета. За него размерът и красотата ѝ будят удивление. Илия Делев си представя всичките тези сфери да бъдат инсталирани в съответстващо по големина кръгло помещение със сферичен свод, а сферите разположени високо над посетителите. Предвиждал е всяка сфера в него да бъде поставена на механична ос, която да се върти.

 

Разположението на сферите си е искал да отговаря на действителното място на планетите в Слънчевата система и местоположението им спрямо Слънцето. Представял си е помещението затъмнено, а специално насочено към сферите осветление да разкрива техните цветове – син, морскосин, кафяв, сивкав, жълт, лилавочервен и т. н. т., в зависимост от цвета на полускъпоценния камък, от който е изработена всяка сфера. Въртейки се бавно около своята ос, всяка сфера би могла да покаже красивия си цвят и блясъка на своите пръстени. Вярвал е, че зрителят би могъл по този начин да се потопи в един фантастичен спектакъл, където близостта до планетите би била осезаема.

 

Мечтата на Илия Делев е била тази космическа гледка да реализира в България.

 

Националният дарителски фонд „13 века България“ е в основата на създаването на Националния музей „Земята и хората“, като е осигурил основните експонати – колекцията от „Гигантски кристали от Бразилия“ на Илия Делев, дарител на Фонда, който през 1985 г. дарява на България своя лична колекция от уникални гигантски кристали, с волята да бъде създаден музей в столицата.

 

Фотографии:

  • Общ изглед на изложбата от последната частна колекция на Илия Делев – „Мегакварц кристален пантеон“, в дома му, Рио де Женейро, Бразилия.
  • Голяма сфера от специален доломит – модел на планетата Юпитер, 1500 кг.
Category
Неразказани истории