Всеки понеделник на сайта на НДФ „13 века България“ представяме по един от шестимата номинирани за Националната награда за млад талант в изкуството и науката
Текст и интервю: Магдалена Гигова
видео: Росен Георгиев
Росен Георгиев е третият от шестимата номинирани за Националната награда за млади таланти в изкуството и науката, когото представяме на сайта на НДФ „13 века България“.
Подчертавайки постиженията им, подсещаме хората с щедри сърца, че могат да подкрепят финансово когото преценят в дарителската кампания на Фонда на https://fund13veka.bg/talant/
Конкурсът, иницииран от НДФ „13 века България“, който се провежда за първи път, отправи предизвикателство към български граждани на възраст до 35 години със завършено висше образование в изкуството или науката и с иновативни постижения в съответната област.
Задължително условие бе през 2019 претендентите за приза и петте хиляди лева (с които победителят да покрие разходи по обучението си), да са приети за следдипломна квалификация в акредитирани висши учебни заведения на територията на Европа, без България.
Представяме номинираните по реда, в който са подали документите си.
Единственият господин в компанията на пет млади дами се занимава с научни изследвания в областта на отлагането на атомни слоеве и техните приложения.
Росен с радост сподели какви страхотни новини има около него, докато чака решението на журито.
„Благодаря за подновената кампания и положените усилия от Вас и Вашия екип.
За мен тази година започна със защитата на докторска дисертация. Тъкмо се върнах от визитата в Словакия и с голяма гордост успях да си видя и дипломата – черно на бяло.
През март бях селектиран за участник в срещата на млади учени с нобелови лауреати в Линдау, Германия. Поради кризата, тази година срещата бе отменена, но поканата се запазва за 2021. Отново съм с надеждата, че догодина ще мога да съм част от този форум.
В професионален план може би най-радостната новина за мен е, че ще приема първия си стажант в областта на науката. Записах се да бъда ментор по програмата на МОН – Студентски практики и съм доста радостен (и учуден :)), че успях да привлека петима бакалаври и магистри от областта на физиката и химията за стаж в нашата лаборатория под мое ръководство. Обявата е все още активна, надявам се на още повече стажанти.
За пръв път ще бъда от другата страна на образованието и науката и съм доста ентусиазиран и нетърпелив. Надявам се да успея да ги направя съпричастни към магията на нашата дейност.
Наскоро разбрах, че съм класиран и одобрен за нова специализация в института по физика на Полската академия на науките и въпреки многото ако-та свързани с вируса, съм оптимист, че от октомври ще мога да започна научната визита във Варшава.
Имам нови идеи и подготвям нов проект към ФНИ за настоящата сесия. Надявам се и той да бъде приет. Ако има нещо хубаво в сегашната ситуация за мен, то е, че поне работният ми процес не изглежда да е засегнат сериозно към днешна дата.
В личен план съм здрав и заобиколен от приятели и семейство. Там промяна няма :)“, с усмивка завършва Росен.
При кандидатстването си за наградата той подчертава международните си успехи, които са задължителни за всеки претендент.
Участие в проект за разработване и отлагане на покрития от 2D материали под ръководството на проф. Мартин Хулман, Национална стипендиантска програма на Словакия (01 ноември 2019 – 31 март 2020), Словашка академия на науките, Институт по електроинженерство.
След като става бакалавър по „Телекомуникации“, Технически университет, София, Росен прави магистратура за „Проектиране на фотонни мрежи“, Технически университет, Берлин.
Докторант е в Института по оптически материали и технологии „Акад. Йордан Малиновски“, София.
Автор на множество публикации в научни издания.
Носител на награди за участия в научни конференции и на Наградата за изпълнение на младежки проект по програмата за подпомагане на младите учени и докторанти в БАН, 2017.
Стипендиант на френското правителство за двумесечна научна визита в Лаборатория по катализа и спектрохимия, Кан, Франция и на Световната федерация на учените.
Ето какво отговори Росен Георгиев на въпросите, които целяха да научим повече за неговите наглед трудни за обяснение научни занимания:
Ясно е, че е трудно да се обясни просто и с няколко думи приложението на отлагането на атомните слоеве, но моля, опитайте!
– Атомно отложените слоеве представляват материали със свойства, различни от тези на слоевете със същия състав, но с по-голяма дебелина. Поради тази причина тези атомно положени слоеве целят подобряване на ефикасността или решаване на проблеми на съществуващи устройства. Несъмнено по-малката дебелина на слоевете води до миниатюризация, по-голяма интеграция и по-малка консумация на енергия в създадените устройства.
Приложение намират във всякакви сфери – електрониката, сензорната техника, медицината, строителството.
Как възникна у вас интересът към този клон от науката? Какво ви „омагьоса“?
– Стана наистина случайно. След магистратурата се върнах в България и попаднах на обява за прием на докторанти в Института по оптически материали и технологии към БАН.
Бях завършил „Проектиране на оптични телекомуникационни мрежи“ и бях решил, че искам да разбера по-детайлно материалите използвани в тях. Както с всяко нещо, стартираш от не толкова съвършена технология и плавно, и неусетно се увличаш към по-усъвършенствани технологии.
Но това любопитство беше добре подкрепено от колегите ми в ИОМТ и винаги ще използвам всяка възможност да им благодаря! Защото това наистина са хора, които умеят да мотивират не само с думи, а и с действия и личен пример.
В техническите научни специалности какво е мястото на любопитството?
-Любопитството е началото. Това е онази първа стъпка, за която винаги казваме, че е най-трудна. За това и смятам , че любопитството трябва да се провокира във всеки момент. След него идват упоритост, търпение, прецизност, неща които са еднакво важни, но безсмислени без онази първа крачка.
Магистър сте от Техническия университет в Берлин, били сте стипендиант на френското правителство. Значи имате поглед каква е правителствената политика към науката в чужбина и у нас.
-Според мен правителствената политика е отражение на нагласата на обществото към науката. В Германия и Франция хората разбират добавената стойност, която науката носи, не на последно място бизнесът се опитва да се възползва от нея, поради което е по-успешен, по-конкурентен и по-иновативен, а това определя и по-голямото желание на самите правителства да я подкрепят.
Лично за мен, доста по-фрапиращ пример е Япония, където в годината след ядрената авария бюджетът на това перо остава почти непокътнат.
За съжаление в България все още няма такова разбиране, но за последните 5 години от както съм в тази сфера забелязвам промяна. Смятам, че се правят стъпки в правилната посока. Оптимист съм.
Каква е мотивацията ви да се връщате в България?
-Науката е колективна работа. Изключително трудно е да се прави наука само на локално ниво, било то в България или в Германия, и затова се надявам, че желаейки по-добра професионална реализация, голяма част от бъдещето ми да е и извън България.
-Но с надеждите до тук. Защото зная със сигурност, че винаги ще се завръщам у дома. България е моят дом. Тук са семейството, приятелите и животът ми, а от това по-ценно няма. България е мястото от което черпя спокойствие, енергия и позитивни емоции.