Сарафската къща в Самоков –  където историята среща изящната архитектура

Паметникът на културата се стопанисва от НДФ „13 века България“

Текст: Магдалена Гигова

Видео 1 : Цветан Игнатовски

Видео 2 : БНТ, предаване: 100% Будни

В Самоков Националният дарителски фонд „13 века България“ се грижи за уникалния архитектурен паметник, построен през 19 век в стил „градска симетрична къща”. Във времена на пандемия и карантина можете да разгледате Сарафската къща напълно безплатно и без да излизате от дома си!

Фамилният дом на еврейското семейство Арие притежава богата стенописна украса с изящни обрамчвания около отворите, с измазани ниши с профилирани престилки, красиви дървени колони, сложно орнаментирани резбовани тавани.

В къщата има старинна баня-хамам и причудливи кьошкове и др. Постоянната изложба на уникални стари мебели обогатява познанието за градския бит от  19-и век. Външната архитектура на сградата отговаря на симетричното й вътрешно разпределение. Прозорците са обрамчени с профилирани первази и вежди с великолепни железни решетки. Корнизът е измазан и богато изписан.

Сарафската къща е построена от известната еврейска фамилия Арие, напуснала Виена и заселила се по българските земи в края на 18-и век. Възрожденският град ги подслонява и задържа със спокойствието, етническата толерантност и възможностите за търговски просперитет.

Спечелили си име и авторитет на влиятелни предприемачи на Балканския полуостров, създали стопански, търговски и финансови връзки с европейския пазар, представители на семейството захващат в Самоков невиждано строителство на къщи, наричани „дворци“, от които е останала една от най-малките, завладяваща въображението и днес.

Съградена е през 60-те години на 19-и век от пловдивски строители. Архитект е майстор Стефан от Одрин – проектирал типична градска симетрична къща.

Около главния салон, напомнящ кубе, увенчан с великолепен резбован таван и обединяващ архитектонично етажите, са подредени служебните и жилищните помещения.

Дърворезбата по таваните и стенописната украса са напълно автентични, свързват се с разцвета на Самоковската художествена школа и са неин най-представителен образец.  Освен за семеен дом на сарафската фамилия, къщата е използвана и като банка и търговска канцелария.

Националният паметник на културата е архитектурна забележителност, посещавана от български и чуждестранни туристи – стопанисва се и се поддържа от Национален дарителски фонд „13 века България“, на който е дарена.

А ето и историята на Сарафската къща, разказана от Димитър Балабанов в сайта на Общинската библиотека на Самоков – „Паисий Хилендарски“.

 

 

Историята е твърде романтична, за да ѝ се доверим изцяло. Градската легенда разказва, че Господин Моше Авраам Арие живял във Виена със своите трима синове.  Те били много красиви, но единият от тях притежавал извънредна хубост. Красавецът един ден бил срещнат по улиците на императорския град от самата императрица Жозефина.  Замаяна от неговата красота, тя наредила на своите телохранители да го приберат в двореца. Два пъти в деня го посещавала самата Жозефина.

На тези грижи се възпротивил императорът и през 1744 г. цялото семейство Арие било изгонено от световния град и се заселило във Видин, Османската империя. (Историческа справка показва, че императрица с подобно име в Австро-унгарската империя не съществува. Съпругата на един от синовете на Мария-Терезия се е казвала така, но тъй като бракът бил династически и не особено щастлив, двойката живеела разделено – б.ред.)

На Арие наистина било отредено да живеят в дворци, но тази привилегия те сами си извоювали, достигайки завидно благосъстояние. Започнали с търговия, но скоро кърджалийските размирици ги прокудили от дунавския град. Единият от членовете на фамилията Авраам Моше Арие идва в София, където бил забелязан от аяна на Самоков Ахмед Емин Ага.

Той не само станал причина Арие да дойде в Самоков, но го подпомогнал с пари и му отстъпил една от своите къщи. Защото, както твърди хроникьорът, по това време в Самоков нямало кой да търгува с манифактурни стоки.

Наследниците на стария Арие развили още по-голяма дейност в Самоков. Търгували с желязо, шаяци и кожи. Закупували десятъка на цели окръзи – Самоков, София, Ниш и Призрен.

От средата на 19-и век били собственици на няколко мадана и мислели вече за построяването на модерна доменна пещ за добив на стомана. От Виена пък закупили 100 чарка за гайтан.

Търговията им се простирала по панаирите на Узунджово и Серес, Солун и Македония. Но на всичко това те гледали като на странични дела. Най-много обичали да разменят монети и да дават пари под лихва.  Както признават, „търговията с валутите (старите монети) била много чиста и приятна”, „и който има нужда от пари, прибягвал само до нас”. От 1844 г. започнали да ги наричат „сарафите”, вместо Арие. Те имали своя търговска къща в Цариград, както и кредит в много европейски страни.

През 1858 г.  Арие станали инициатори за построяването на Синагогата, затова на външната врата със златни букви стоят имената на Йеуда, Габриел и Авраам Арие.

Още по-дивни били къщите на Арие, които по един своеобразен начин се вписвали в хармонията на възрожденския Самоков. „Те всички бяха много големи и всички с градини, чешми, дървета”. В къщата на Челеби Йеуда имало водоскок в голям салон. В домът пък на Давичоначи имало такъв водоскок, чиято вода се издигала на 10 м височина.

През 1866 г. за къщата на Челеби Авраам бил доведен инженер от Пловдив, зидарите също били от Пловдив, а архитектът бил майстор Стефан от Одрин. „Всички салони боядисаха с блажна боя, всеки един в отделен цвят. Мебелите пък били от Виена, от най-доброто и най-красивото. И така беше много добре поставена и подредена като един малък дворец. Всички посещения и банкети, които той устройваше на валиите и пашите, идващи в Самоков, ставаха в тия салони”.

Днешната „Сарафска къща”, единствената останала от това удивително строителство, е една от малките – с площ от 380 кв.м. Макар и с по-интимен, жилищен характер, тя е най – яркият представител на т. нар. градска симетрична или „пловдивска” къща.

Стаи с различни размери са разположени около вестибюла, съставляват единствения етаж на къщата. Всички те са с богата вътрешна украса, със сложно профилирани орнаменти и резбарски мотиви. По тези елементи къщата подсказва пряко сходство със съседната Синагога. Външната архитектура на сградата отговаря на симетричното ѝ разпределение.

Като всяка архитектурна забележителност  тази старинна къща си има „тайна“ – в тавана на един от кьошковете (вероятно предназначен за търговски преговори и сключване на сделки) има специален отвор към малка стая над кьошка за подслушване и наблюдение.

Източник: https://www.samokovlib.com/sarafskata-kushta/

А сега ви каним да се присъедините към виртуалната разходка на НДФ „13 века“ из Сарафската къща.

 

https://youtu.be/HhG4GrVbv2Y

Вижте и интервюто на изпълнителния директор на Фонда Слава Иванова за виртуалните разходки из стопанисваните от „13 века България“ обекти

https://bnt.bg/bg/a/virtualni-razkhodki-i-muzeyni-nakhodki-dokato-si-sedim-u-doma

Категория
Неразказани истории