Писателят Деян Енев, председател на журито на Националния литературен конкурс за публикуван къс разказ „Рашко Сугарев“ 2026, отговори на въпроси специално за „Неразказани истории“:
1.Като Председател на журито на Националния литературен конкурс за публикуван къс разказ „Рашко Сугарев“ 2026, моля да разкажете впечатленията си от неговата работа.
Когато работиш със съмишленици, с колеги, които са наясно със стойността на писателския труд, работата е лесна. Подбрахме онези разкази, които говореха с автентичен глас.
2. В конкурса, който се провежда от 1997 досега са отличени над 75 млади писатели, някои от които са се утвърдили трайно в българската литература: Алек Попов, Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Ангел Игов, Стоил Рошкев, Борис Минков, Оля Стоянова, Димитър Ганев, Йорданка Белева, Силвия Томова, Васил Георгиев, Андон Стайков, Александър Шпатов, Антон Терзиев, Владимир Полеганов.
Моля споделете дали в 28-ото издание на конкурса на Фонда имаше участници, в чието творчество забелязахте бъдещи писатели?
От един разказ е трудно да добиеш такава представа. С едно изключение – Росен Карамфилов, чието творчество познавам в немалка степен. Но той и без моите прогнози вече е писател.
3. Независимо от факта, че през последните години броят на авторите на късия разказ чувствително намалява, екипът на НДФ „13 века България“ вярва, че младите ни разказвачи ще продължат да творят в този специфичен и не лек жанр, за да могат да се състезават и печелят наградата на Фонда. Какво е Вашето мнение г-н Енев?
В словото си при награждаването на лауреатите членът на журито Емил Тонев каза нещо важно – медиите, особено печатните, вестниците и списанията, абдикираха от публикуването на разкази. А именно чрез масовите медии може да се развие читателски вкус, който да превърне читателите на вестници в читатели на книги. На практика сега по редакциите нямат хора, които да се ангажират с осигуряването на разкази, дори и да решат да отделят страничка за това. И на мен този факт ми носи голяма горчивина.
Деян Енев, който през годините многократно е бил в състава на журито на конкурса за наградата „Рашко Сугарев“, има богат творчески път с ясна цел и конкретни постижения.
Той завършва английска гимназия в София и българска степен по филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Има опит в областта на рекламата и като журналист в „Марица“, „Новинар“, „Експрес“, „Отечествен фронт“, „Сега“ и „Монитор“.
Написал е над 2 000 журналистически публикации – интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги, включително сборници с разкази, носители на награди: „Четиво за нощен влак“ (1987), отличен с Награда в конкурса за дебютна книга „Южна пролет“; „Конско евангелие“ (1992), „Ловец на хора“ (1994) – Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в Норвегия през 1997; „Клането на петела“ (1997), „Ези-тура“ (2000) – Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“ и Годишната литературна награда на СБП; „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „Хеликон“; „Градче на име Мендосино“ (2009); „7 коледни разказа“ (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази“ (2011); очерци за писатели: „Хора на перото“ (2009); християнски есета: „Народ от исихасти“ (2010), „Българчето от Аляска“ (2012).
През 2008 австрийското издателство „Дойтике“ издава в превод на немски сборник негови избрани разкази под заглавие „Цирк България“. През август 2010 г. лондонското издателство „Портобело“ публикува на английски сборника му с избрани разкази „Цирк България“. Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: „Малката домашна църква“ (2014) и „По закона на писателя“ (2015).
През май 2016 г. е отличен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен.
Въпросите зададе Теодора Банковска
27 април 2026