Марая Миланова, която спечели Трета награда в Националния литературен конкурс за публикуван къс разказ „Рашко Сугарев“ 2026 за разказа си „Както и да се наричаше онази метална гъба, с която чегърташ тигани“, отговори на въпроси специално за „Неразказани истории“:
- Какво мислите за Националния конкурс „Рашко Сугарев“ на НДФ „13 века България“?
Радвам се от сърце, че съществува конкурс като „Рашко Сугарев“, който да дава трибуна на младите, да стимулира хората да пишат и да търсят начини за публикация, но и паралелно да ни припомня за самия Рашко Сугарев и творчеството преди, около и след нас.
- Лесно ли се пише къс разказ?
Повечето хора казват, че е по-трудно, защото имаш по-малко страници, в които да побереш „живеца“ на историята. Аз преди главно пишех поезия и в момента късият разказ ми се струва като океан.
- Какво Ви вдъхнови за Вашия разказ?
Ежедневието ни, което се променя, но все пак някои малки неща остават, като денонощните магазини, покупките ни и, разбира се, както и да се наричаше онази метална гъба, с която чегърташ тигани.
- Мислите ли, че късият разказ има бъдеще?
Да, със сигурност. Смятам, че живеем в свят, в който кратките неща са най-сладки и един къс разказ, прочетен на правилното място и в точния момент, може да служи като компас и да е причина за промяна. Защо бихме се лишили от нещо толкова магическо да не бъде част от бъдещето ни?
- За какво ще се разказва в следващия Ви разказ?
Нямам си и представа и това е най-хубавата част от творчеството!
- Какво Ви вдъхновява най-много?
Хората.
- За какво мечтаете?
Мечтите ми занапред са прости и подобни на тези на всеки друг човек, занимаващ се с изкуство… Или както казва Жлъч в „Противотежест“: „Имам доста работа − да направим малко хубава рап музика в България, да си оправя шибаните лампи в банята, да обичам семейството си, да виждам отдалеч илюзии, да не се замислям дали да нахраня някого от тия „михлюзи“, особено ако не е закусил.“. И аз като Жлъч се стремя да напиша няколко хубави произведения, а покрай този стремеж и да „сменя някоя друга лампа в банята“, да обичам семейството си и да помагам на моите „михлюзи“.
„Както и да се наричаше онази метална гъба, с която чегърташ тигани“ на Мария Миланова е публикуван в списание „Море“ през март 2025.
Авторката е на двадесет години. Завършила е Класическата гимназия и следва „Връзки с обществеността“ в Софийски университет „Клемент Охридски“.
Лауреат е на различни национални и международни литературни конкурси между които: Националният конкурс „Петя Дубарова“ през 2013 и 2014, Националният конкурс „Веселин Ханчев“ 2022 и 2023, Международният конкурс „Изкуство против дрогата“ 2023 и 2025. Печели първа награда в конкурса на Издателство „Мусагена“ през 2024, както и голямата награда в националния конкурс „Боян Пенев“ през 2025.
Въпросите зададе Теодора Банковска.
14 май 2026