Националният дарителски фонд „13 века България“ през 2026 – годината, в която отбелязва 45 години от учредяването си, направи дарение на Националната галерия в столицата.
Изпълнителният директор на Фонда − Бисера Йосифова, връчи дарението на директора на Националната галерия г-жа Анелия Николаева, на 12 октомври – денят, в който Фондът чества своята 45-годишнина.
Дарението включва два художествени портрета, маслени творби, на които са изобразени д-р Мишайков, който е бил личен лекар на цар Фердинанд, и неговата съпруга. Д-р Мишайков е следвал медицина в Цюрих. След Първата световна война е трябвало да напусне България, заедно с цар Фердинанд.
Творбите са дарени през 1994 г. на Фонд „13 века България“ от семейство Елизабет и д-р Херберт Шаффер от ФРГ.
В писмо от 1987 г. до г-н Огнян Илиев, Генерален консул на НР България в (Западен Берлин), което се пази във Фонда, дарителите разказват за това как са се запознали с двете дъщери на д-р Мишайков – г-жа Хелене Мария фон Шак, с моминска фамилия Мишайков, родена на 2 октомври 1892 г. в Цюрих, и нейната сестра Мария Мишайков, родена на 3 февруари 1899 г. в гр. Самоков.
Запознанството е станало в село Пирна в Саксония, където в края на Втората световна война са били евакуирани. Приятелството им продължава до смъртта на двете сестри – Хелене умира през ноември 1955 г., а Мария – на 3 октомври 1956 в Цюрих.
Майката на Хелене и Мария е погребана скоро след края на войната, в гробището Хеерщрасе в Берлин.
Тъй като двете сестри нямат преки наследници, след кончината им двата портрета се оказват в семейство Шаффер, което ги пази с мисълта да ги подари, в случай, че от българска страна се прояви интерес, което и се случва.
Освен портретите, дарителите предават и няколко фотографии: на бащата д-р Мишайков, на неговата съпруга, както и на двете сестри, които са направени малко преди смъртта им.
От друго писмо, писано от сестрата Мария от 30 юни 1956, става ясно, че тя е живяла от 1916 в Берлин, говорела е много добре френски, български и малко руски езици и известно време е работила при сестра си Хелене, която е издавала списание „Бюро-Бедарфс Рундшау“ и друга специализирана литература. В същото писмо се уточнява и годината 1918, в която нейният баща е трябвало да напусне София заедно със семейството си.
Портретите са дело на Никола Михайлов.
Никола Михайлов Ненов (1876 − 1960)
Художникът, живописец Никола Михайлов е роден на 30 януари 1876 в Шумен.
Учи в Софийската мъжка гимназия при проф. Иван Мърквичка. След завършване на гимназия (1895) заминава за Мюнхен, където завършва Академията за изящни изкуства при проф. Ото Зайц и проф. Алекс фон Вагнер. Продължава своето развитие в Париж в Академия Юлия, а по-късно и в Лондон, където изучава старите английски портретисти. Когато се завръща в България заема длъжността художник на Министерството на народното просвещение.
През 1897 във втората изложба на „Дружеството за поощряване на художниците в България“ Никола Михайлов показва своите първи творби – седем картини, от които две копия от Мюнхенската пинакотека, пет оригинални работи – един портрет, една оригинална композиция и пет етюда на глави. Тези негови работи силно впечатляват с голямата свобода и размаха на четката – качества, рядко срещани в творчеството на тогавашните художници. Помагат му поучи и стипендия за следване и довършване на художественото си образование в странство. Голяма част от своето изкуство той посвещава на жената.
През 1910 Никола Михайлов се установява в Берлин.
През 1917 художникът урежда изложби в Лайпциг, Берлин, Дрезден и Бремен. През 1921 посещава Аржентина и там рисува портрети на видни личности. По същото време пребивава и в Уругвай. През 1922 и началото на 1923 Михайлов +Вашингтон, Филаделфия.
На 30 януари 1926 в Берлин творецът тържествено отпразнува 50 години от рождението си и 30 години художествена дейност.
Никола Михайлов напуска този свят на 20 май 1960 в Хамбург, Германия.
Фотографии: Архив на НДФ „13 века България“