НДФ „13 века България“ грижовният стопанин на етнографския комплекс
текст: Магдалена Гигова
снимки и видео: Цветан Игнатовски
Етнографският комплекс „Хаджи-Данчови къщи“ в Сливен, който се стопанисва от НДФ „13 века България“, е като възрожденска приказка със старите виенски мебели и характерната за региона дърворезба.
Постоянно действащата етнографска изложба показва оригинални котленски килими с прекрасни багри и орнаменти – свидетелства за материалната и духовна култура на българите от този край. Автентичната къщна подредба разпалва въображението и рисува картини от бита по онова време.
През Възраждането Сливен е буден град. Умереният климат, минералните извори, изобилното плодородие и предприемчивото население издигат селището до център на търговията и занаятите. Неслучайно началото на индустриализацията на България е поставено през 1834 от Добри Желязков-Фабрикаджията, който построява в Сливен първата текстилна фабрика.
В началото на ХІХ век там се ражда хаджи Данчо. Той е заможен и родолюбив търговец, щедър спомоществувател на църкви и просветни дела. Дарява средства за изграждане на храма „Свети Никола“, подпомага издаването на книгата „Общо землеописание“ на Константин Фотинов, финансира дейността на сливенското читалище „Зора“.
От 1860 до 1863 е избиран за член на читалищния съвет и за църковен настоятел. Домът му носи неговия дух и показва състоятелността на голямата му фамилия. Къщата е с раздвижена фасада, богато резбовани тавани и с алафранги – декоративно изписани ниши.
Твърди се, че в една от стаите неизвестен тревненски майстор изографисва домакина в цял ръст – свидетелство за обществения авторитет на сливенския търговец. Той е бил нещо като доайен на хаджиите в града, организирал поклонения на Божи гроб и давал пример в даренията за църкви и манастири. Притежавал имоти и в Йерусалим.
Хаджи Данчо се е женил два пъти. Лука, негов син от първата съпруга, бил съратник и приятел на Хаджи Димитър. Учил заедно с д-р Миркович и Иван Карапанчев в Котел при книжовника Сава Доброплодни. Заминал за Йерусалим и се върнал след години като хаджия. По време на пътешествията си научил турски, арабски и (както пишат възрожденските източници) – индийски език. Усвоил и хипнозата.
Най-малкият син на хаджи Данчо – Йордан, става известен български магистрат, председател на Пловдивския и Софийския Апелативен съд.
Търговецът имал 11 дъщери, от които най-малката Цонка като бебе на 40 дни била натоварена тайно на кораб за Божи гроб, опакована като багаж. Тя се омъжва за Димитър Боев – първия кмет на Сливен след Освобождението.
Хаджи-Данчовата къща и днес пази сливенски възрожденски дух и е образец на архитектурното майсторство от тогавашната епоха. Тя е съградена в средата на XIX век и се намира в централната част на града до търговския център.
„Приземието съдържа традиционното за сливенските къщи решение на цокълния етаж – просторна, малко вкопана изба, зимна стая с долапи и огнище и голям килер с долапи. Етажът има симетрична композиция от просторен вестибюл и по две стаи отстрани. Стаите са добре осветени двустранно, като тези в лявата половина имат представителен характер с долапи по цялата междинна стена и алафранги между тях“, пише д-р Андон Бояджиев в „Будната памет на Сливен“, том I.
Алафрангата в задната стая е запазила богатото си декоративно изписване, а тази в предната стая е навярно впоследствие реставрирана. И в двете стаи дъсчените тавани представляват богата композиция – в предната, съчетание от квадрати и осмоъгълници, а в задната – с кръгла резбарска розета в средата, триъгълни мотиви и смазан холкел, по който са изписани гирлянди цветя от типа на тези, които обграждат алафрангата. Дясната група стаи сега са доста преустроени, таваните са измазани, само в предната стая е запазено огнището и вградени долапи отстрани.
Най-много преходни елементи съдържа етажния салон. Той пресича средата на целия корпус в дълбочина, като задната му част е стеснена и в скосяванията се отварят вратите на двете задни стаи. Сега стената в дъното има прозорци, но по следи от зидарията личи, че тя, както и предната част е била впоследствие остъклена. Указание за това е и наличието на квадратния повдигнат кьошк, който и сега е открит и се издава изцяло навън към двора, подпрян на стълбове. Таванът на салона е равен, дъсчен, украсен в средата със слънце. Кьошкът има хубав таван – неутрална композиция от пресичащи се кръгове, маркирана в средата от малка розета.
Към декоративната украса в салона спадат и богато разработените таблени врати на стаите. Върху гладката фасада на приземието отворите са разположени без определен ред: в лявата част се намират вратите за избата, за етажа и за приземната стая, и трите с различна форма и размери. Декоративната украса на фасадата най-силно е акцентирана в тялото на кьошка с парапет от дъсчени балюстри и дървени кръгли колонки със скулптурни акантови листа.
Данните са от „Страници из историята на фотографията в Сливен“ от Светлозара Курдова и Стефан Стефанов и „Сливен и неговата архитектура през Възраждането“, Рашел Ангелова.
От 1966 Хаджи-Данчовите къщи са регистрирани като паметник на културата.
Двете масивни сгради, дворът с калдъръм, асма, вечно зелени чемшири и чешма с постоянно течаща вода са реставрирани през 1980, когато, в стила на останалите две, се изгражда и трета къща.
Комплексът е предоставен на Фонд „13 века България“ – правилният грижовен стопанин, който опазва архитектурната стойност на ансамбъла.
От 2007 Хаджи-Данчовите къщи имат статут на музей. В него, освен постоянната етнографска сбирка, се организират конференции, изложби, срещи, художествени четения и други.
Разходете се из Хаджи-Данчовата къща чрез видеото на Цветан Игнатовски