40 години от създаването на НДФ „13 века България“

Георги Йорданов: През 1981 година създадохме всебългарско дарителско движение

Бившият министър на културата и един от основателите на Фонда проследява пътя на организацията

Георги Йорданов е сред основните инициатори за създаването на Националния дарителски фонд „13 века България“, който през 2021-а ще чества своята 40-годишнина. Бившият министър на културата споделя свои спомени за началото и за българите с щедри сърца, дарявали през годините.

Вековният път на България е дълъг, драматичен. Той не може да бъде разбран без духовните мостове, които свързват явления, събития, поколения. Бъдещето принадлежи на народи, които имат чувство за вечност. Това разбиране породи идеята тържествено да се отбележи през 1981 г. 1300-годишнината на българската държава.

 

Честването получи небивал национален и международен отзвук. Влиятелни личности сочеха уникалния български влог в световната цивилизация. Появиха се ценни книги, авторитетни публикации, филми, изложби за древна и нова България. Получихме поздравления от ръководителите на десетки страни и прекрасни знаци на почит към нашата държава — произведения на изкуството, материални дарения, паметни адреси…

 

Преценихме, че тия достояния трябва да се съхранят след като празникът отшуми, за да се ползват и от потомството. Още през април 1981 г. на научен форум обсъдихме възможността да се продължи и развие националната традиция за дарителство. Бяхме в аулата на Алма матер, пред чиито врати са изваяни образите на братята Евлоги и Христо Георгиеви. Участваха именити представители на българската общественост, гости от чужбина.

 

Бях докладчик и, ще призная: не очаквах толкова силна подкрепа на предложението да се разгърне всебългарско дарителско движение в чест на паметния юбилей. Така основите на нашия национален дарителски фонд започнаха да се изливат още преди тържественото честване на 1300-ата годишнина на 20 октомври в зала 1 на Националния дворец на културата.

 

В края на юбилейната година внесох в Министерския съвет постановлението за създаване на фонд „13 века България“. По-късно в няколко нормативни акта на правителството и на Съвета за духовно развитие при Министерския съвет се изгради нормативно-правната система на организациите с идеална цел по примера на вече успешно действащата държавна обществена дарителска организация фонд „13 века България“.

 

След продължителна подготовка на 20 октомври 1982 г. учредихме и международната фондация „Людмила Живкова“, днешната „Св. св. Кирил и Методий“. В нея се включиха видни личности на интелектуалния и политическия свят, на бизнеса от десетки страни. Двете организации заработиха в най-тясно взаимодействие.

 

Дарителският фонд „13 века България“ бързо доби популярност. Създаде се отлична система с активно действащи подразделения на фонда във всички окръзи. Имах честта и отговорността на председател на Управителния съвет на фонда от неговото създаване до края на 1989 г. Пазя мили спомени от безкористната родолюбива дейност на дарителите и личностите, които участваха в ръководството на организацията и осъществяването на проекти с непреходно значение.

 

С усилията и средствата на фонд „13 века България“ се създаде Националният музей „Земята и хората“. Закупиха се шедьоври за колекцията на Националния музей за чуждестранно изкуство. Фондът има най-голяма заслуга за изграждането на паметника „1300 години България“, който е част от комплекса на Националния дворец на културата, на паметниците на Незнайния воин в София, на Съединението — в Пловдив, на хан Аспарух в Добрич, на основателите на българската държава в Шумен, на Асеневци във Велико Търново и на чудесната програма „Звук и светлина“ в старопрестолния град, на Центъра за славяно-византийски изследвания „Проф. Иван Дуйчев“ и т.н., и т.н.

 

Фондът съдейства за формирането на фестивалния оркестър към НДК, за закупуването на скъпи музикални инструменти на именити изпълнители, за създаването на съвременно звукозаписно студио, за творческите изяви на прочутия в Европа Софийски новогодишен музикален фестивал…

 

Възстановиха се десетки паметници на загинали за свободата и независимостта на Отечеството. Подновиха се читалищни, училищни, научни и други средища за културно-просветна дейност. Възнаградиха се непреходни произведения на литературата, изкуството, науката, както и високи спортни постижения. Националният кардиологичен център „Света Екатерина“ и неговият основател и ръководител проф. д-р Александър Чирков получаваха постоянна материална и морална подкрепа чрез фондация „Сърце“ към „13 века България“…

 

В знак на признателност към гражданите на гр. Мурманск, които през 1986 г. първи организираха впечатляващо честване на 24 май, подарихме на най-северния руски град отливка-копие на паметника пред Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.

 

Приливът на дарителска енергия у нас бе последван от впечатляващи инициативи на сънародници, които живеят в чужбина. Открояват се безценните дарения на гигантски кристали от Илия Делев, Франция, произведения на импресионизма от Клодия и Костадин Делчеви, Франция,… пластики на Атанас Качамаков — САЩ, парични вноски от д-р Астинов — Италия, Васил Помазанов — ФРГ…

 

Бившият министър на външните работи на Япония Курита предостави чрез фонда колекция от изключителен японски порцелан и т.н., и т.н… Големи са даренията на недвижими имоти, произведения на изкуството на проф. инж. Васил Геров, сем. Ракарови, акад. Йовчо Йовчев, Дора Габе, проф. Панчо Владигеров, проф. Найден Петков, арх. Георги Стоилов, проф. Величко Минеков, проф. Светлин Русев, Иван Радев… Внучката на легендарната баба Тонка – Лиляна Балканска, от сърце дари семейната къща в София и огромна сбирка великолепни картини на покойния й съпруг — големия български художник проф. Ненко Балкански.

 

Свидетелство за мащаба на мощното дарителство през 80-те години на отминалия век е прекрасното издание на ДОО „Фонд 13 века България“ – „Златната книга на дарителите“. Събраха се средства за изграждане на център на българите в чужбина и на хотел-дом, който те да ползват при пребиваване в родината.

 

Примерът на фонд „13 века България“ скоро бе оценен по достойнство и в приятелски страни. Под ръководството на прославения академик Дмитрий Сергеевич Лихачов се основа Руски фонд за култура. Ръководители на новия фонд в СССР гостуваха в България, за да изучат нормативната уредба на българската практика за дарителство, за честване празника на Кирил и Методий.

 

Потребно е да се подчертае, че Руският културен фонд допринесе да се популяризира ролята на средновековна България за покръстването, културното развитие и книжовните езици на Русия и на другите славянски страни.

 

Съдържателната народополезна дейност на фонд „13 века България“ бе високо оценена и от световната организация за просвета, наука и култура (ЮНЕСКО), в която са асоциирани близо 500 организации с идеална цел.

 

Принуден съм да напомня за невероятните глупави усилия на новообявили се демократи и реформатори след 1990 г., които чрез хулна кампания целяха да унищожат и разграбят фонда. Похвално е, че радетелите на фонд „13 века България“ противодействаха. Незаменимата дарителска организация оцеля и продължава да развива полезна дейност за културния напредък на Отечеството. Много от лицата, свързани с тази недостойна кампания, по-късно съжаляваха и се извиняваха, че не знаели нищо за същността и обществената полза от дейността на тая важна общокултурна институция.

 

Не е добре обаче, че дарителските постъпления във фонда вече силно намаляват. Ето защо според мен оттук нататък Националният дарителски фонд „13 века България“, който има големи заслуги за българското културно развитие, трябва да стори необходимото, за да не пресъхват родолюбивите идеи на дарителите.

 

Известно е, че в най-голямото езеро в света — Байкал, се вливат повече от 320 големи и малки реки. Ако те пресъхнат, след време и езерото ще се пресуши. Ето защо мисля, че тружениците на фонда са призвани да разгърнат активна дейност, за да се множат постъпленията. Поне да се достигне равнището на дарителските прояви през 80-те години — първото десетилетие от съществуването на народополезната организация.

 

През Възраждането български родолюбци чрез дарения изграждат прочута просветна система, широка мрежа от читалища, научното дружество — родоначалник на днешната Българска академия на науките. Предците ни са съзнавали, че историческите изпитания може да се надделеят само от просветен народ. Този заразителен пример би трябвало да насърчава сегашните и бъдните усилия с цел дейността на Националния дарителски фонд „13 века България“ да се издигне на нова, още по-голяма висота.

Категория
Неразказани истории