Изложбата „Възрожденски щампи“ организирана от НДФ „13 века България“ в галерия „Гъбенски“ − Трявна, по повод 45 години от създаването на Фонда и 20 години от отварянето на галерия „Гъбенски“, среща зрителя с непознати произведения на това популярно графично изкуство в България.
Щампите се произвеждат чрез гравиране на рисунка върху дървена основа, която се намастилява и посредством преса се отпечатва върху хартия. Този вид изображения са много разпространени по времето на българското Възраждане. В по-голямата си част те представляват канонични изображения на светци, евангелски сцени, разнообразни религиозни сюжети и легенди, а образната им характеристика е сходна с тази на иконата. Разпространението им е широко − отначало те се внасят от поклонници посетили Божи гроб или Света гора, но постепенно в страната и основно в българските манастири, тази графична техника се усвоява напълно и развива. Създават се ателиета, някои от които − Врачанската обител „Св. Иван Рилски“, Троянският манастир, Рилската обител, Бачковският манастир, придобиват популярност, дължаща се на майстори гравьори, чиито имена достигат и до наше време. В град Самоков − средище на прочута живописна и резбарска школа, също се развива гравьорското изкуство. Щампарството става професия за мнозина самоковци, а през втората половина на ХІХ век тази дейност е основен поминък за цели фамилии.
Масовото разпространение на щампата в епохата на Възраждането се дължи на множество особености − тя е достъпна, лесно преносима и с висока познавателна стойност. Много от щампите разказват историите на манастири и обители, на български светци и духовници. Други разказват морални притчи, изобразяват добродетелни постъпки и утвърждават ценности, свързани с православната идентичност на българския народ по време на османското владичество. Предвид своята масовост щампите са и своеобразна форма на комуникация, тъй като съдържат информация и познание, които разширяват кръгозора на българина. Всичко това превръща възрожденската щампа в една от най-интересните и значими художествени форми на изяви, които допринасят за оформянето и развитието на българското национално самосъзнание през 18-ти и 19-ти век.
Настоящата изложба е с част от колекциите на двама самоковски колекционери, които безвъзмездно предоставиха щампите за настоящата експозиция.
Доц. Борис Данаилов