Национален дарителски фонд „13 века България“ организира кампания за набиране на средства под мотото „Подкрепи таланта – дари“ за  индивидуалното финансово подпомагане на номинираните участници в конкурса за Национална награда „13 века България“ за млади таланти в съвременното изкуство и наука.

Основната цел на инициативата е да бъдат финансово и морално подкрепени младите хора като бъде насърчено тяхното професионално развитие и участието им в международния образователен обмен.

Представяме Ви нашите таланти, номинирани за Националната награда „13 века България“

Виктория Василенко

артист изпълнител, пиано

  1. При Вас пианото любов от пръв поглед ли беше?

 

Когато бях на три, четири години майка ми ми пусна оперите на В. А. Моцарт „Вълшебната флейта“ и „Сватбата на Фигаро“. Бях безкрайно впечатлена от музиката и я молих да ми ги пуска отново и отново. Бяха ми по-интересни от детските филмчета – научих ги наизуст. Това отвори сърцето ми към музиката – разбира се, едно малко дете не може да започне професионално музикалното си образование директно с пеене. Затова, тъй като родителите ми са пианисти, започнах с пианото. Постепенно реших, че това е и моето бъдеще – от малка съм твърдо убедена и целенасочена в това, което искам. Музиката и пианото бяха и останаха моето най-силно желание и любов.

 

2. Учили сте на много места в чужбина, можете ли да направите паралел между българското и образованието в странство?

 

В България получих най-прекрасната база за развитие – това включва и възможностите, които съм имала и имам за изява на сцена. Свирила съм на най-престижните български сцени и с някои от най-прекрасните и талантливи български музиканти, за което съм безкрайно благодарна. Много е важно човек никога да не забравя от къде е тръгнал и какво му е било дадено, за да постигне успехите си на международно ниво. България винаги е произвеждала невероятни таланти, които прославят гордо нейното име в чужбина и продължават развитието си там. Твърдо съм убедена, че нейното бъдеще зависи от отговорността ни към нея като нейни „продукти“. Получаваме много, трябва да връщаме още повече.

3. Имате награди от много конкурси, състезателен тип ли сте?

Да, винаги съм била състезателен тип. Това обаче никога не е влияело на любовта ми към музиката – светът, в който живеем днес е свят на бизнес и принуждава непрекъснато себеутвърждаване. Това носи опасност да забравим смисъла на това, с което се занимаваме и защо сме посветили живота си на изкуството. Музиката е език, чрез който се научаваме да се изразяваме – език на чистотата, съвършенството; на божественото и човешкото. Описано по този начин, не си представяме как може да се съчетава с конкурсите – всеки артист е уникален и не би трябвало да се състезава с друг. Но конкурсите дават прекрасни възможности да бъдем чути, оценени; те са стимул за още по-сериозна работа и психически ни правят по-силни. Адреналинът на конкурсния подиум е може би най-силният. Каквото и да се случи на един конкурс, ценният опит, който получаваме благодарение на него е незаменим.

 

4. Призовете, талантът или характерът – кое отваря вратите към голямата сцена?

 

При всеки артист е различно. Лично за себе си мога да предположа, че е комбинация от трите, но със сигурност най-силна роля е изиграл характерът.

 

5. Музиката е универсален език, имате ли мечтан оркестър или сцена за бъдещи изяви?

 

Една от големите ми мечти е да свиря като солист на Концертгебау, Амстердам.

д-р Ивалина Трендафилова

нанонауки и нанотехнологии

  1. За непросветения във Вашата наука терминът „нано“, означава нещо много дребно, невидимо с просто око. Можете ли да обясните просто какво точно представлява работата Ви?

Работата ми е насочена главно към разработване на материали с предварително зададени параметри, защото когато можем да контролираме размера, композицията, дори и формата на частиците, ние можем да контролираме свойствата им. Разработките ми са с потенциално приложение в терапията и диагностиката на различни заболявания, като позволяват редуцирането на нежеланите странични ефекти на лекарства с токсично или дразнещо действие и подобряват разтворимостта на биологичноактивни вещества с природен произход, като при това позволяват доставяне до желания орган или тъкан, без да се увреждат здравите. Освен като носители на лекарствени вещества, материалите, които получавам, след подходяща модификация, могат успешно да бъдат използвани и като катализатори за пречистване на отпадни индустриални води.

2. Новите технологии са неизследвана територия, боите ли се понякога от последствията, съпътстващи постиженията?

Винаги трябва да подхождаме с уважение и премерен риск към непознатото. В исторически план много от големите открития са започнали, като военни разработки примерно… Последствията могат да бъдат ужасяващи или в полза на цялото човечество. Важното е целите и мотивите на хората, отговорни за разработването на новите технологии, да са благородни.

3. От Мария Кюри насам, науката не се смята за чисто мъжка територия, но все още битуват предразсъдъци. Сблъсквали ли сте се с такива?

Не. Все още в световен мащаб броят на учените мъже взема превес, но мисля, че предразсъдъците, че това е „мъжка“ професия са нещо отдавна останало в миналото. В екипите, които съм работила винаги е имало уважение към идеите и труда на всеки член от колектива, без значение от пол или възраст.

 

4. В момента сте на пост-докторантска специализация в Национален институт по химия, Любляна, Словения, с какво ви привлече точно това учебно заведение?

 

С екипа, в който работя, моят научен ръководител проф. Маргарита Попова има дългогодишна и ползотворна съвместна работа, резултат от която беше и моят едномесечен стаж в Словения още по време на докторантурата ми. При първото ми посещение бях изключително впечатлена от наличната съвременна апаратура и базата, с която разполагат, а екипът от млади и вече утвърдили се учени е прекрасна среда за развитие на нови идеи.

 

5. Виждате ли „светли умове“ сред студентите си и има ли надежда за наука от високо качества в България?

 

В България да се занимаваш с наука не е лесен път, но все още образованието ни е на много високо ниво и университетите са способни да подготвят обещаващи кадри. Сред младите ми колеги има много будни умове с ентусиазъм за развитие в науката, които се надявам да продължат да поддържат науката в страната на високо ниво.

Росен Георгиев

научни изследвания в областта на отлагането на атомни слоеве и техните приложения

  1. Ясно е, че е трудно да се обясни просто и с няколко думи приложението на отлагането на атомните слоеве, но моля, опитайте!

 

Атомно отложените слоеве представляват материали със свойства, различни от тези на слоевете със същия състав, но с по-голяма дебелина. Поради тази причина тези атомно положени слоеве целят подобряване на ефикасността или решаване на проблеми на съществуващи устройства. Несъмнено по-малката дебелина на слоевете води до миниатюризация, по-голяма интеграция и по-малка консумация на енергия в създадените устройства. Приложение намират във всякакви сфери – електрониката, сензорната техника, медицината, строителството.

 

2. Как възникна у Вас интересът към този клон от науката? Какво Ви „омагьоса“?

 

Стана наистина случайно. След магистратурата се върнах в България и попаднах на обява за прием на докторанти в Института по оптически материали и технологии към БАН. Бях завършил „Проектиране на оптични телекомуникационни мрежи“ и бях решил, че искам да разбера по-детайлно материалите използвани в тях. Както с всяко нещо, стартираш от не толкова съвършена технология и плавно, и неусетно се увличаш към по-усъвършенствани технологии. Но това любопитство беше добре подкрепено от колегите ми в ИОМТ и винаги ще използвам всяка възможност да им благодаря! Защото това наистина са хора, които умеят да мотивират не само с думи, а и с действия и личен пример.

 

3. В техническите научни специалности какво е мястото на любопитството?

 

Любопитството е началото. Това е онази първа стъпка, за която винаги казваме, че е най-трудна. За това и  смятам , че любопитството трябва да се провокира във всеки момент. След него идват упоритост, търпение, прецизност, неща които са еднакво важни, но безсмислени без онази първа крачка.

 

4. Магистър сте от Техническия университет в Берлин, били сте стипендиант на френското правителство. Значи имате поглед каква е правителствената политика към науката в чужбина и у нас.

 

Според мен правителствената политика е отражение на нагласа на обществото към науката. В Германия и Франция хората разбират добавената стойност, която науката носи, не на последно място бизнесът се опитва да се възползва от нея, поради което е по-успешен, по-конкурентен и по-иновативен, а това определя и по-голямото желание на самите правителства да я подкрепят. Лично за мен, доста по-фрапиращ пример е Япония, където в годината след ядрената авария, бюджетът на това перо остава почти  непокътнат. За съжаление в България все още няма такова разбиране, но за последните 5 години откакто съм в тази сфера забелязвам промяна. Смятам, че се правят стъпки в правилната посока. Оптимист съм.

 

5. Каква е мотивацията Ви да се връщате в България?

 

Науката е колективна работа. Изключително трудно е да се прави наука само на локално ниво, било то в България или в Германия, и затова се надявам, че желаейки по-добра професионална реализация, голяма част от бъдещето ми да е и извън България. Но с надеждите до тук. Защото знам със сигурност, че винаги ще се завръщам у дома. България е моят дом. Тук са семейството, приятелите и животът ми, а от това по-ценно няма. България е мястото от което черпя спокойствие, енергия и позитивни емоции.

 Деница Тодорова

гореща обработка на художествено стъкло

  1. Ако трябва да разкриете вълшебството на стъклото в няколко думи, какво бихте казали?

 

За мен стъклото е необикновен материал, притежаващ енергия, която граничи със сакралното. Дава ми възможност да изразя въображение и сетивност, както и да съчетая похватите на живописта и скулптурата в него. Предоставя широк спектър от изразни възможности, които варират от една в друга крайност – може да е крехко или изключително здраво, да абсорбира светлина, но и да я пречупва, да бъде кристално прозрачно или плътно по цветност, да е двуизмерно или триизмерно.

 

2. Превръщането на безформената маса в художествено произведение ли Ви привлича в горещата обработка на художествено стъкло?

 

Самият процес е уникален и предизвиква изследване върху възможностите на материала. Точно превръщането на безформена маса стъкло в художествено произведение ме привлича, тъй като отстрани процесът прилича на игра, а всъщност е много сложен.

 

3. Специализацията в ателието по стъкло на Барбара Зехнер, Фюрстензел, Германия, как повлия на творчеството Ви?

 

Тази специализация ми донесе много позитиви, обогатих знанията си, научих нови техники в горещата обработка, създадох няколко нови произведения и добри контакти в областта.

 

4. Мнозина смятат, че горещата обработка на стъклото е опасно занимание. Преувеличено ли е това мнение или тъкмо в трудностите е тръпката?

 

В никакъв случай не е преувеличено, най-малкото защото не всеки издържа на високите температури и динамика, които изисква процесът на гореща обработка. В същото време, един път престрашиш ли се, въпросната тръпка от това докъде може да стигнеш е много зареждаща.

Лилия Пангелова

дизайн на стъкло

  1. Изненадана ли сте, че две дами, които се занимават с обработка на стъкло са номинирани за Националната награда на Фонд „13 века България“?

 

Участието на две млади жени като творци в областта на художественото стъкло е най-вече уникално поради естеството на работата и доминантното присъствие на мъже в тази сфера. Този факт може да е само повод за национална гордост и престиж.

 

2.Някой от семейството Ви занимава ли се с този вид изкуство?

 

Израснала съм в среда на творци и интелектуалци, благодарение на която развих личния си талант и художествен почерк.

 

3. От специализациите Ви личи, че усвоявате различни техники, национални стилове и начини за художествена обработка на стъкло. Това умишлен стремеж ли е или стечение на обстоятелствата?

 

Вярвам, че професионализмът се изразява в детайлното изследване и усвояване на една материя както във философски, така и във веществен план. В тази връзка времевите пътувания към историята на стъклото в Античността, поетизирането на материала и концептуалното му осмисляне, както и усъвършенстването на различните техники по обработка на стъклото в студено и топло състояние са били умишлени насоки на моето проучване.

 

4. В някои от проектите се занимавате със своеобразна археология – възстановявате древноримски пещи за стъкло. В какво се състоеше предизвикателството?

 

Общуването с един толкова древен занаят като надуването на стъкло е среща на индивида с миналото му под формата на някаква „вътрешна“ археология. Античните пещи за стъкло се построяват на ръка от естествени материали и се поддържат на необходимата температура за разтапяне на стъклото чрез постоянно зареждане с дървен материал.  В тази връзка това, което намирам за стойностно във възстановяването на древноримските пещи е преоткриването на връзката на човека със земята и общността чрез рециклирането на естествени суровини и колективния труд, който е необходим за правилното функциониране на този тип структура и крайното изделие. Древността може да послужи на съвременния човек да погледне към корените, докато преоткрива себе си в процеса на съвместно творене.

 

5. Изучавали ли сте старинното стъкло по българските земи?

 

Базирайки се на магистърската си теза на тема „Древноримски техники по обработка и декорация на стъклото“, продължавам научните си изследвания на тема произход и методология на производството на антични стъклени артефакти в България и чужбина. В сравнение със стъклените изделия, които анализирам в Германия, Турция и Малта мога да кажа, че България е богата на уникални находки от Античността, част от които са представени в Регионалния исторически музей в Стара Загора и Националния археологически музей в София. На територията на столицата са също така намерени останки на антична пещ за топене на стъкло, което доказва наличието на древна стъкларска промишленост в София. Всичко това означава, че стъклото е бил един от присъстващите и важни занаяти по тези земи, който тепърва трябва да бъде подробно изследван, приет и разпространен като част от българската история и култура.

Вивиане Василева

музикант, перкусии

  1. Очевидно имате българо-германско възпитание, но в мотивационното си писмо, казвате, че навсякъде в концертите Ви звучи българската тема. С какво Ви привлича?

Репертоарът, който аз свиря е най-вече от съвременни композитори. Те използват много неравноделни тактове, които за повечето музиканти са нещо много екзотично. Но навсякъде по света се знаe, че у нас в България имаме тези неравноделни тактове в нашата народна музика и че ние ги имаме в кръвта си. И наистина много обичам да свиря най-различни луди неравноделни тактове и особено в българската музика типичното „натрисане“ на тройката веднага ми дава голяма вътрешна усмивка като ги слушам и особено като ги свиря.

Освен това като пиша музика винаги се вдъхновявам от народните ни песни и ритми, които страшно и много дълбоко ме докосват и вдъхновяват, и ме правят много горда да знам че съм българка, и че моите музикални корени идват от тази балканска магия.

 

2. В изпълненията си кое смятате за по-важно – емоцията или техниката?

 

Разбира се, че емоцията, любовта и зарядът са най-важното въобще в нашето изкуство. Без нея, какъв е смисълът на желанието ни да се изразяваме? Само с техника не вярвам, че може да се достигне до душата на хората, а за мен както съм израснала около музиката на брат ми особено, докосването и смяната на настроението чрез една красива изсвирена мелодия беше моето първо запознанство с музика.

Но техниката е голяма помощ, за да се стигне до тази магия.
Колкото по-голяма техника имаме, толкова по-лесно върви свиренето, толкова по-натурално и без спънка се стича емоционалната ни енергия чрез инструмента и стига към слушателя. За това техниката е много важна, но тя е по-скоро пътят към целта, а не самата цел.

 

3. Кой е любимият Ви ударен инструмент и защо?

 

Много често ми се задава този въпрос.  Аз почнах да свиря на цигулка като малка, но явно ми е липсвало това разнообразие, което много ме впечатлява в ударните инструменти. Винаги е интересно, в един ден свирим на 3 – 4 различни инструмента, например, малко барабанче, тимпани, джембета или тарамбуки. Пък постоянно откриваме нови перкусии особено като пътуваме в различните държави.

Много обичам мелодичните перкусии като маримбата и вибрафона. Най ме вълнува да комбнирам най-различни перкусии, например в моя аранжимент на народната песен „Калино моме“ или в концерти за оркестър и соло перкусии.

 

4. Имате много награди. С кои Ваши качества надделявате над конкуренцията?

Конкурсите са състезания, които мотивират и дават цел на млади музиканти. За мен най-голямата награда е, след концерт, някой от публиката да ми каже, че съм успяла да го докосна.

 

5.  Първият Ви досег с ударен инструмент е бил в ранното Ви детство на екзотичен плаж, обичате ли да експериментирате с необичайни или етнически инструменти?

 

Абсолютно! Това, че винаги откриваме отново нови инструменти, държи този огън и тази страст към перкусиите. Винаги, когато пътувам в нови държави, откривам нови техни традиционни инструменти. Както у нас си имаме тъпана, така всяка култура си има друг вид подобен барабан, който носи други звуци и показва нови възможности и техники за подхождане.

Интервютата подготви Магдалeна Гигова

Категория
Кампании