Специално за НДФ „13 века България“ спомени за легендарния преподавател разказва проф. Валентин Обретенов във възстановеното от него „Водно царство“
текст и интервю: Магдалена Гигова
видео: Цветан Игнатовски
На проф. Васил Геров днес е кръстен площадът в кв. Лозенец, където се намира къщата, която той завещава, заедно с цялото си имущество, на НДФ „13 века България“. Малцина в квартала знаят подробности за този забележителен учен, но в Техническия университет духът му продължава да е жив, благодарение на неговия ученик проф. Валентин Обретенов.
В продължение на 15 години той възстановява разрушената при преместването на ВМЕИ в новата му сграда лаборатория, създадена от легендарния преподавател, получил прякора „Водния цар“, заради заслугите си за българското хидроинженерство. Мястото, където студентите все още могат да видят първата конструирана от проф. Геров учебна турбина, съответно носи името „Водното царство“.
Но кой наистина е ученият, един от основателите на Държавната политехника в София, положил основите на съвременното инженерно образование у нас.
Васил Геров Митев е роден на 24 октомври 1904 г. в дряновското село Скалско. От малък е омагьосан от техниката и обладан от желание за образование. Докато учи в Дряново всяка седмица изминава пеш 8-те километра до дома си. Когато се мести в механотехническото училище „Д-р Никола Василияди“ в Габрово километрите стават 12, но той измисля неповторима методика за учене на чужди езици, ходейки. При т. нар. „кракомобилна система“ младият Васил при всяка крачка си повтаря наум дума на немски и напредва значително.
Като доста от съучениците си той е привлечен от социалистическите идеи и е изключен за една година, но после му разрешават да завърши.
Въпреки че родителите му нямат средства да подпомогнат висшето му образование, Геров заминава за София, за да преследва мечтата си. Златните ръце и задълбочените познания в техниката му помагат да си намери работа като механик на авиобазата в Божурище, електротехник в трамвайното депо, на вършачка. На 21 години кара локомотив в мините на Перник. И не спира да чете – задъхано и съсредоточено.
Икономическата криза го принуждава да търси препитание със свой приятел по строежите в Турция. Наученото там му помага по-късно сам да проектира и да надзирава издигането на къщата си. В Анкара постъпва на работа в германска фирма, където оценяват будния му ум, познанията по немски и най-вече в областта на техниката. Младият Васил Геров, обаче иска да учи.
Със спестените в Турция пари той слиза на пристанището в Тулуза без да знае нито една дума френски с убеждението, че трябва да стане инженер. Българските студенти там му помагат да си намери квартира и работа на черно, защото печатът в паспорта му дава възможност само да бъде студент. Записва се на курс по френски. Една година по-късно вече е студент в Нанси, където се дипломира с почести и е назначен в завода за производство на помпи Diebold, където остава 9 г. и достига до поста главен конструктор. За жалост, започва Втората световна война и той е принуден да се завърне в България.
Проф. Геров казва: „Винаги са ме интересували турбо-машините, конкретно турбини и помпи, каквито произвеждаше фабриката в град Нанси”.
Междувременно ученият се е превърнал в полиглот, усвоявайки освен френския, немския и турския още английски, румънски и руски.
Това му позволява да ползва широк спектър чужда литература по инженерната си специалност и непрекъснато да обогатява знанията си.
Във Франция проф. Геров има възможност да се отдаде на хобито си – музиката. Отявлен меломан, той не остава само на ниво слушане, ами се записва на вечерни курсове по флейта, които по-късно продължава и в софийската Консерватория.
В родината си вещият инженер също бива оценен и намира реализация. Първоначално работи във Военно-въздушните сили и в Министерството на благоустройството и здравеопазването.
При откриването на Държавната политехника, през май 1946 г., Васил Геров е назначен за професор по хидравлични машини към Машинно-електротехническия факултет и избран за председател на отдела по машинно инженерство. Той е създател на катедрата, която ръководи до 1973-а. Студентите му го помнят като строг, но разбран човек, „женен за работата си“ – идвал в 7 сутринта и понякога оставал да нощува в лабораторията.
Цялата му професионална и творческа дейност е съсредоточена в изследванията на помпи и водни турбини, ръководство на научни и научно-приложни проекти и развитие на инженерното образование.
Той не само написва 17 учебника, ами създава български научно-технически термини в преподаваните от него дисциплини. Това са машинна динамика, водни турбини, обемни и турбо помпи, компресори и вентилатори. Създадените от него научни трудове с години остават ненадминати и ценни помагала. Избират го за декан и заместник-ректор по научно изследователската част във Висшия машинно-електротехнически институт.
Още с назначаването си за професор, Васил Геров организира сътрудниците си за проектирането и изграждането на първата в България лаборатория за изследване на хидравлични машини и съоръжения. Той е убеден, че студентите от инженерните специалности не могат да напреднат ако не „пипнат“ това, за което учат.
За проект на изпреварилото времето си съоръжение ученият изпраща запитване до Германия. От там му отговарят, че ще струва 2 милиона лева и той проектира уникалната лаборатория сам. В спомените си проф. Геров пише „Такава учебна хидравлична лаборатория втора в Европа няма”. Може би затова придобива в академичните среди прякора си „Водния цар”, а лабораторията му наричат „Водното царство”.
Научно-изследователските и инженерни разработки на проф. Геров, предимно в областта на хидравличните турбомашини, са образец за ерудиция, прецизност и елегантно свързване на науката с практиката.
Сред учениците му са известни учени, държавници, конструктори и изследователи.
За цялостната си дейност е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен.
Страстен родолюбец, в края на живота си той дарява цялото си имущество, къща с двор в кв. Лозенец, на Националния дарителски фонд „13 века България“. Заръката в завещанието е холът на дома му, където толкова често се е събирал да музицира със свои приятели, да се превърне в изложбена и концертна зала, място за организиране на културни събития. Последната воля на дарителя вече е спазена.
В негова чест площадът пред къщата му носи името „Проф. Васил Геров“.
Автентични спомени за учения, както и виртуална разходка из възстановената му лаборатория, можете да видите в интервюто на Магдалена Гигова с проф. Валентин Обретенов.