Проф. д.н. Божидар Манов е утвърден изследовател на киното, дългогодишен преподавател в НАТФИЗ, критик и журналист. Носител е на наградата „Златен век“ на Министерство на културата и е почетен гражданин на град София.
Тази година той бе избран за председател на журито на конкурса за Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ 2026.
Проф. д. н. Божидар Манов сподели специално за „Неразказани истории“:
- Като председател на журито на Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ 2026, моля да споделите лесно ли избрахте номинираните романи и романът победител?
При номинациите на 6 романа и после при определяне на победителя нямахме единодушие. Затова се наложи да ползваме възможността от чл. 19 на Статута и взехме решение с обикновено мнозинство. Следователно не е било лесно, но в рамките на разумните професионални дискусии и аргументи, без особено напрежение.
- Какво е Вашето мнение – как се развива българската литература и по-специално българският роман?
В общ план се развива нормално, без съществени изненади или неочаквани открития (тематични, сюжетни, стилистични). Но и с някои отделни високи постижения, които намериха потвърждение и в международен план. Два от романите на Георги Господинов („Времеубежище“, „Градинарят и смъртта“), както и „Остайница“ на Рене Карабаш станаха притча во язицех на европейските медии и литературни форуми.
- Променят ли се темите, за които пишат българските писатели?
Да, променят се, но недостатъчно. Свободното „разчистване на сметките“ с тоталитарните години предизвика появата на някои важни, добри и необходими книги. Но сложният, прекалено дълъг и твърде колеблив „преход“ още не е намерил истинските силни романи! Новата икономическа ситуация и сложните социалните размествания, свързани с нея, още не са избистрили потребното литературно отражение, което трябва да е пределно откровено, за да повярват читателите в него! Модното GenZ поколение все още е публицистично клише, а не истински вълнуваща литература! А това поколение се различава от тийн симпатягите, които също ги няма пълноценно в литературата ни. И GenZ скоро ще ги измести! Но това не е лесен процес и затова остават все още празни литературни терени.
- Какво мислите за младото поколение автори – ще има ли добри писатели, които ще бъдат превеждани?
Аз разграничавам привидно еквивалентните категории „писатели и автори“! Както казва един симпатичен афоризъм „Писатели много, автори малко“! Не очаквам някаква „българска вълна“ в чуждоезични територии. Нямаме такъв експортен потенциал. Светът се променя пред очите ни, а ние трудно го догонваме в собствената си територия. Пък и добрата литература не трябва да е подражателна. А преди да залеем света с нови оригинални идеи трябва първо да наваксаме пропуснатите.
- Какво е влиянието на световната литература върху творчеството на българските автори?
Мисля, че нямаме сериозни аргументи да говорим за такова влияние от съвременната световна литература. Срещаме се отчасти с нея, а и тя не е хомогенна или четливо дефинирана в определени модели. Навярно по-продуктивно и полезно би било ако наши автори успеят в обратния процес – да развият и предложат свои книги, които да станат част от каталога на съвременната световна литература. Мисля, че това би било много по-интересно и достойно.
- Какво мислите за изкуствения интелект – може ли да замени живият творец?
Светът много активно и искрено се вълнува от бъдещето с изкуствен интелект. Добрите фантасти дори вече са го описали частично. Но на въпроса: „Може ли да замени живия творец?“ отговорът е ясен: Може да замени и живия, и мъртвия занаятчия. Но не и твореца!
- НДФ „13 века България“ прави всяка година дарения от книги за библиотеки и читалища. В юбилейната за Фонда 2026 година, стартирахме мащабна кампания с дарения от книги за престижни български университети, много от които по тяхно искане. Какви са Вашите наблюдения – промени ли се отношението на българина към книгата?
Доколкото разбирам „стартирахме“ ще рече „започнахме“! А това е добро и полезно дело! Боя се, че отношението на българина към книгата (казано най-общо) се промени под влияние на твърде агресивните телевизионни развлечения и сериали. Но сегментът „предани читатели“ все още съществува! Към тях е нашата отговорност!
Проф. Божидар Манов, доктор на науките (изкуствознание)
Роден в София (12 декември 1947).
Кинокритик и журналист. Доайен − Професор в НАТФИЗ. Декан на Факултет „Екранни изкуства“ (2011 − 2013). Преподава и в Нов Български Университет. Член на Националния съвет за кино (2004 − 2010; 2018 − 2020). Член на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“ (2005 − 2009; 2019-2021). Вицепрезидент на ФИПРЕССИ (2001 − 2005). Член на Европейската филмова академия. Многократно член и председател на международни журита на кинофестивалите в Берлин, Кан, Венеция, Карлови Вари, Пусан, Солун, Истанбул, Дубай, Сан Себастиян, Палм Спрингс, Гьотеборг, Кайро и други. Редица участия в международни конференции, научни симпозиуми и конгреси. Автор на статии в български и чуждестранни издания. Почетен гражданин на София.
Авторски книги: „Теория на киноизображението“ (1996), „Дигитална аудиовизия“ (2000), „Дигиталната стихия“ (2003), „Неизмислено човече“ (2004), „Фестивални срещи“ (2007), „Кино и други изкушения“ (2008), „Еволюция на екранното изображение“ (2004, 2012), „Фестивални срещи 2“ (2020), „Хора с прякори“ (2023), „Що е то? Гатанки в стихове“ (2025).
Преведни книги (от македонски): „Разговор със Спиноза“, Гоце Смилевски (2010); „Сестрата на Зигмунд Фройд“, Гоце Смилевски (2013); „Резервен живот“, Лидия Димковска (2015); „Завръщането на думите“, Гоце Смилевски (2015); „Но-Уи“, Лидия Димковска, 2018; „Изневяра“, Деян Трайкоски, 2020; „Единен граждански номер“, Лидия Димковска (2026).
Въпросите зададе Теодора Банковска
12 май 2026