Евгения Динева, която спечели Първа награда в Националния литературен конкурс за публикуван къс разказ „Рашко Сугарев“ 2026 за разказа си „Делфини“, отговори на въпроси специално за „Неразказани истории“:
1. Какво мислите за Националния конкурс „Рашко Сугарев“ на НДФ „13 века България“?
Важен конкурс като „Рашко Сугарев“ дава възможност на млади автори за изява и е изключително полезен за израстването ни като творци. Искам да използвам възможността да благодаря много на журито за оценката и признанието.
През годините той е бил печелен от едни от любимите ми български автори. Радвам се, че съществува и ще продължавам да го очаквам с нетърпение всяка година.
2. Лесно ли се пише къс разказ?
Всяко изкуство е трудно. В късия разказ всяка дума, всяко изречение е от съществена важност и изисква внимание към детайла – както от страна на автора, така и от читателя.
3. Какво Ви вдъхнови за Вашия разказ?
„Делфини“ е вдъхновен както от детството на мой близък човек, така и от работата на друга моя близка, посветила живота си на грижата за деца като героите в разказа.
4. Мислите ли, че късият разказ има бъдеще?
Съгласна съм с това, което Емил Тонев каза в словото си при награждаването ни – а именно, че в медиите вече по-рядко се публикуват кратки разкази. От друга страна, имаме богата традиция в късия разказ, от която продължавам да се уча, и вярвам, че тя ще се запази и в бъдеще. Конкурсът го доказва.
5. За какво ще се разказва в следващия Ви разказ?
Напоследък проявявам интерес към темата за несбъднатото и това какви са механизмите ни за справяне в случаите, в които не можем да повлияем пряко върху определени процеси.
6. Какво Ви вдъхновява най-много?
Хората около мен, разговорите с тях и нещата, на които ме научават. Винаги съм смятала, че смисълът на човешкия живот се определя от хората в него.
7. За какво мечтаете?
Иска ми се ние, хората, да бъдем по-отговорни към другите, към думите си и към действията си. Живеем във време, в което въпреки глобализацията сме разделени на много нива, но вярвам, че трябва съзнателно да избираме да бъдем добри и разбиращи, дори когато това не изглежда като най-очевидния избор.
Евгения Динева е от София. В конкурса на НДФ „13 века България“ участва с два разказа „Делфини“ – публикуван в списание „Нова асоциална поезия“, бр. 47, март 2024 и „Самоизпълняващото се пророчество на Елена“, публикуван в списание „Море“, март 2025.
Въпросите зададе Теодора Банковска
27 април 2026